На 18 януари 1856 г. точно преди 165 години в Панагюрище се ражда Райна Попгеоргиева Футекова. Младата учителка, участничка в Априлското въстание, извезала и носила знамето на панагюрските въстаници през 1876 г. остава завинаги в националната ни памет с прозвището Райна Княгиня.
Израснала в семейството на свещеник Георги Футеков и неговата любознателна съпруга Нона Налбантова, Райна получава добро образование. Младата девойка посещава местното девическо училище, а от 1870 г. до 1874 г. продължава образованието си в Старозагорското класно девическо училище. Завръща в родното Панагюрище като учителка в местното девическо училище с годишна заплата от 3100 пиастра. Благотворителната дейност привлича Райна Футекова още в Стара Загора и в родния си град тя участва активно в дейността на местното женско дружество „Китка”.
Спокойният живот на панагюрската учителка, отдаден на просвещение и благотворителност приключва когато местният революционен комитет и възлага извезването на знамето на българските въстаници. В края на март 1876 г. тя е призована на тайното заседание на комитета и лично Георги Бенковски и предава образеца, по който трябва да изработи революционния символ. От този ден Райна Попгеоргиева се посвещава изцяло на делото. Не посещава учебните занятия, отведена е в тайна комитетска къща. Поради преждевременното избухване на бунта, тя успява да завърши знамето един ден след обявяването на въстанието в Четвърти революционен окръг. По желание на своите съграждани младата учителка препасва сабя и револвер, качена на кон тя дефилира със знамето в Панагюрище и обявява края на турския гнет. Това събитие я превръща в българската княгиня в очите на османската власт и чуждестранната преса. Еуфорията и възторга са последвани от отчаянието.
След разгрома на Априлското въстание младата учителка се сблъсква с крайното страдание, което понася с нечовешки усилия. Нейният баща е посечен от турската власт пред прага на родната им къща. Райна Княгиня е арестувана и отведена в Пловдивския затвор. Тук е подложена на нечувани изтезания. Изнемощяла и бълнуваща от треска, тя е открита в безпомощно състояние от специалната международна разследваща комисия на турските зверства в българските земи. Отведена е в Панагюрище, където се възстановява. Три седмици след освобождението от затвора, Райна Футекова напуска родния град и заминава за Истанбул. От там с помощта на руското посолство се установява в Москва. Следва акушерство и литература и успешно се дипломира в двете специалности.
През 1879 г. героинята от Априлското въстание се завръща в княжество България и започва работа като учителка в Търново по покана на митрополит Климент. Райна Попгеоргиева е назначена за една от първите преподавателки в новооткритата Втора Девическа гимназия в старата столица, чиито директор е именно висшият духовник Климент. Тук тя работи заедно с Мария Ферадова и Тодорка Илиева – получили добро образование в Русия и Румъния. В самото начало Девическата гимназия има 119 възпитанички. Райна Попгеоргиева преподава ботаника, история и ръкоделие. В същото време е директор на пансиона към гимназията. След три години, през 1882 г. тя напуска Търново и оставя мили спомени у своите ученички.
Завръща се в Панагюрище. През 1883 г. се омъжва за Васил Дипчев – бивш учител, революционен деец и тогава кмет на града. Имат пет деца. Четирима от нейните синове са известни висши офицери в българската армия. По късно осиновява и едно момиченце. След смъртта на съпруга си Райна се премества да живее в София. До края на дните си тя упражнява акушерската професия. През 1901 г. по повод 25 годишнината от Априлското въстание, тя извезва за втори път изчезналото въстаническо знаме, което и донася голяма слава, но и множество страдания. Райна Футекова – Дипчева умира в София на 29 юли 1917 г.
доц. д-р Светла Атанасова – Регионален исторически музей – Велико Търново
