В класическата си форма, три-де стрийт-изкуството е изключително популярно в големите градове и често се срещаме с него в социалните мрежи например. С две думи- това е онзи момент в който уличните художници създават огромни и впечатляващи зрителни измами директно върху уличната настилка, използвайки материал по избор, но цветният тебешир е класиката в жанра. Оптическата илюзия се получава единствено тогава, когато готовото произведение се наблюдава,
или е заснето от определен ъгъл. Когато са вложени много труд и усилия, резултатът наистина може да спре дъха на зрителя. Този вид изкуство “овладява” добре познатата външна среда на модерния град, като вплита в нея неограничения свят от идеи и фантазии, които се раждат в ума на уличния художник. Наричано още паважно, улично или тротоарно изкуство, то е вид “представление” – пърформанс, в който творците комбинират действителни елементи от урбанизираната среда –дървета, водни кранове, ел. табла и други, като ги вплитат във внушителни сюжети.
Изкуствоведите посочват, че във Великобритания в края на 19 в. са известни над 500 лондонски художници, които се изхранват единствено с този тип провокативно изкуство. Думата „screever„, с която ги нарича английското общество по онова време се използва още от началото на 17 в., терминът най-често се цитира като жаргон, взаимстван от Шекспировото творчество около 1500 година. Поети и музиканти традиционно съпровождали творческия процес на уличните художници, които рисуват пред очите на събралото се множество. Понякога в тези събития се включвали и отделни оратори, които изнасяли публични лекции по морал, политика или наболял за обществото проблем. Така били образовани онези маси, които нито знаели да пишат, нито да четат. В Италия наричали уличните творци “Мадонари”, тъй като р
исували по стените на ренесансовите сгради предимно религиозни изображения на Дева Мария. През 16. в. те били най-често наемни занаятчии, пристигнали в големия град за стенописването на нова катедрала. Когато работата свършела, търсели друг начин да се препитават – и обикновено се включвали в многобройните религиозни фестивали, особено популярни по онова време. Така, според някои историци в началото на своята кариера от град на град пътувал и самият Ел Греко, едно от светилата на испанската школа. Този тип изкуство в Италия получава нужното признание едва две столетия по-късно, когато през 1973 г. е проведен двудневният фестивал Grazie di Curtatone в Мантуа – първият международен форум от този тип.
Действително, най-старият фестивал, посветен на 3D уличното изкуство се е състоял точно преди 111 години – в Лондон през 1906 г. През 1987 г. “вълшебното” изкуство е представено в Санта Барбара, Калифорния, а през 1994 г. в Соут Лейк Сити се провежда фестивал, който е едно от най-посещаваните подобни събития в историята на Щатите. Над 100 000 гости разгледали 250 творби на 400 художници за два дни. През 2008 г. Марк Вагнер и 6000 доброволци, от които 4000 – деца в начален курс, поставят рекорд на Гинес, като обрисуват над 8 000 кв. м., като за да бъде заснета рисунката е използван сателит. Той е разбит през 2011.
Следва плеяда от още събития по всички точки на земята – Германия, Мексико, Дания, Израел, Тайланд. Подобен фестивал стартира в старата столица тази седмица, а какво ще ни предложат родните улични артисти и гостите от Сърбия, Украйна и Холандия – предстои да разберем този четвъртък – в рамките на фестивала “Арт лято”.
