По случай събитието се срещнахме със създателя на пространството, норвежкия визуален артист Ларс Нордби.
Първият въпрос е как виждаш нещата – това шест месеца ли са или половин година?
Това е шестата изложба. Галерията отвори през януари… да, всъщност вече е на половин година.
По-оптимистичен ли си за културата в града или е същото како през януари?
За развитието ли? Да, определено мисля, че хората започват да разбират – тук е мястото на художниците, където те излагат съвременно изкуство. Не мога да говоря за града като цяло, но знам, че хората започват да имат повече доверие на това пространство, поне. Идват на откриванията, знаят какво се случва тук, не ги фрапира толкова много, започват да го разбират.
За тази половин година, срещна ли художници, които идват и искат да излагат творбите си тук?
О, да. Идват с папките, с куфарите и искат да излагат. Странно е даже, защото някои, най-често младежи, идват и просто… настояват да излагат тук. Опитвам се да обясня, че това не е начинът, по който се случват нещата. Каня артисти, чието творчество познавам, а и тях самите. Разбира се, не искам да отказвам на никого, отворен съм към предложения, но обикновено планирам цялата годишна програма за изложбите предварително. Това не е нещо, което може да се случи така спонтанно.
За шест месеца –шест изложби?
Натоварена програма. Повече, от колкото планирах да са – нова изложба всяка трета седмица. Това са творците, които отсядат в арт-резиденцията във Вишовград. Натоварено е, но продължаваме, заради публиката. Всяка четвърта събота тя очаква нещо ново.
Припомни ни няколко акцента от тези представяния?
Всъщност, веднъж се случи нещо много странно. Един голям автобус с малки деца от Норвегия спря отпред и всичките нахлуха вътре с акордеони в ръце. Имаха концерт някъде в Търново и бяха решили да ме посетят, предполагам защото също съм норвежец. И така изведнъж, тази неголяма зала бе преизпълнена с деца, които изнесоха мини-концерт тук. Беше доста странно.
Беше ли пърформанс?
Непланиран. Бях единственият зрител. Спонтанен частен концерт. И разбира се, винаги се радвам на откриванията на изложби да видя различни хора, които идват тук – млади, стари, студенти по рисуване… всъщност има какво да се желае, по отношение на последните, все още се чудя къде са.
Те, и преподавателите във Факултета понякога трудно ги намират.
Но пък бавно и сигурно се убеждават, че няма от какво да ги е страх, дори напротив. Могат да дойдат, има безплатна бира, могат да обменят опит с други колеги от Търново.
За всяка изложба тук – ти си този, който пише прессъобщението. Но то изобщо не е новинарско, а дори напротив – направо е на ръба на поезията. И понякога дори го прекрачва.
Да така е, това е добър въпрос. Той е за отношението на самата галерия и начина, по който предпочитам да представям съвременно изкуство – без да задълбавам в историята на изкуството. Ценя труда на творците, обичам да ходя на изложби, а там не е задължително да те затрупат с информация, която да те насочва – какво да мислиш, как да гледаш на художествено произведение. Не съм писал всички тези съобщения сам, но тези, които съм – в тях съм се стремил да открия отношението и добавената стойност на самия творец. Да говорим за това, което ще бъде видяно, не е непременно условие. Но пък да уловим мисловната нагласа на самия автор, логиката зад творбите – да, понякога това се случва доста поетично. Мистериозно. Опитвам се да балансирам, разказвайки история за самата изложба, която остава отворена за интерпретация.
А настоящата изложба?
Тя е на Сикбьорн Бротле, норвежки видеоратист, който също е участник в резиденцията във Вишовград. След него ще излага художничката Ивет Кайзерлсмит от Чикаго, която прави предимно стенна каменна скулптура, след това Марияна Радович, сръбкиня, която също участва в резиденцията. В края на септември свършва сезонът във Вишовград, тогава сме поканили български артисти, които не са участвали в програмата.
А ти самият?
Бих се радвал да изложа и свои работи тук, но това пък ще бъде странно. Работя по няколко проекта, последният беше „Тебеширен кръг” в Лапидариума на музея. В момента имам инсталации в Ирак, Чикаго и Осло
Заето лято…
Да, има нещо вярно, но… не знам. Тук, в галерията работата не изглежда толкова много, от друга страна – никога не съм се занимавал с това, всеки месец да организирам изложби. Наистина отнема много енергия. Да, бих казал че се завъртяха изненадващо много ангажименти за лятото. Съседката ми на село все се оплаква, че дворът ми е станал „джунгла”. Нямах време да садя домати тази година.
Джунглата не може ли да е арт?
Да, може би е най-добре да оставя градината така, ще й кажа, че е изкуство и толкова.
„НИТО ВЕЧЕН, НИТО ПРЕХОДЕН“ представя Радостин Седевчев в Heerz Tooya
Максимилиян Праматаров подрежда „Преднамерени грешки” в галерия Heerz Tooya в Търново
