От преди 25 години той започва да събира рецепти и технологии от старите майстори за шекерджийството, един отмиращ занаят от Възраждането. И за да не остава позабравен, с усърдие, много четене и питане, Добрин Трифонов наследява знанията и уменията за направата на обичаните от децата захарни петлета, фондани и халвички. Освен майстор шекерджия от Самоводската чаршия във Велико Търново, от повече от 10 дни той е и новият майстор на кадаиф там. За началото в шекерджийството и сладките изкушения, и за новото начало разказва:
„Майсторите, от които се учих, бяха на преклонна възраст. Де казали нещо, де спестили от технологията. Но с много опити започнаха да се получават нещата, както ги искам, лека полека. Така започнах да работя със старите технологии – карамелени петлета, бял суджук, бяло сладко, традиционни сладки за епохата на Възраждането”, пояснява Трифонов.
Смята, че все някой трябва да се грижи за старите занаяти какво и как е било, и да създава радост за децата, и спомени за възрастните.
„Халвите са по-трудоемки, бялото сладко. Един път се получава, друг път не. Докато разбера точно къде греша, доста опити имаше. За кадаифа по същия начин. Много е важно съотношение, точната пропорция на брашното и водата. Към тях се прибавя малко сол и нишесте. В България, само във Велико Търново се произвежда кадаиф по този начин – чрез стария начин, който се излива на ръка и се изпича на място. Колежката си отиде изведнъж. Говорихме с Борислав Йорданов от Туристическия информационен център и се разбрахме да се запази технологията, и аз да продължа занаята”, допълва майсторът шекерджия. Освен изпечен на място кадаиф, той предлага и сиропиран, и приготвени на място баклави. А ядките в сладките изкушения са най-различни – орехи, шам фъстък, лешници.
Не липсват вече и клиенти. Някои идват специално от други градове, за да си купят кадаиф. По-младите разчитат на майсторските умения на Добрин Трифонов и си вземат от готовите му сладки продукти.
Кремена Крумова – Попова
