Култура

Чинът на умиване на нозете представя в навечерието на Великден отец Славчо Иванов

В навечерието на Велики четвъртък издателство „Абагар“ във Велико Търново отпечата нова богослужебна книга с автор отец Славчо Иванов. Тя съдържа Чинът на умиване на нозете, взаимстван от Требник, 1836 г. В нея той е поместен на църковнославянски с превод на български език. Според църковният устав, този чин се отслужва на Велики четвъртък в края на литургията от патриарх, митрополит, епископ или игумен. От скоро време това последование започна да се отслужва и в БПЦ.

Практиката на умиване на нозете е позната още от древни времена и възниква вследствие на налагане на хигиенни навици, възприемани и като акт на гостоприемство спрямо онзи, чиито нозе се умиват от слуги и роби.

Бог дава на израилтяните вечна наредба за изпълнение и те за първи път въвеждат умиването на нозете при богослужение.

В новозаветно време и Господ Иисус Христос също използва практиката на умиване на нозете, но за да поучи с любов своите ученици.

Около IV век в Йерусалимската църква за първи път се обособява Чинът на умиване на нозете, през VIII век той преминава в Константинопол, където се отслужва от патриарх и император.

С Христовото умиване на нозете на Неговите ученици чинът придобива нов смисъл и символика – служене на ближния.

Служението на ближния трябва да бъде от любов, с добронамереност и състрадание, а не принудително поради социални или икономически подбуди. Спасителят учи учениците си, че който от тях иска да бъде големец, трябва да им бъде като слуга. Така Той им разкрива нови нравствени измерения – властващите да служат на подчинените си и да ги закрилят.