Св. преп. Ефрем Сирин бил родом от Едеса, Сирия – син на благочестиви родители. Млад отишъл в пустинята; станал монах и прекарвал в подвизи. Написал много слова и поучения. Основал училище в Едеса, от което са излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Ръкоположен за диакон от Св. Василий Велики, без да знае гръцки език, чудесно проговорил тоя език; от него е ръкоположен и за свещеник. По свое завещание от скромност бил погребан в края на градските гробища, дето погребвали странници, в 373 година. Св. Ефрем Сириец е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил множество съчинения, сред които и тълкувания на цялото Свещено Писание. Борбата с греха и покаянието е основна тема в съчиненията и проповедите му. Неслучайно молитвата „Господи и Владико на моя живот“ от този „проповедник на покаянието“ е в основата на православното богослужение през Великия пост. В разнообразни литературни и омилетични форми св. Ефрем разглежда и други основни нравствено-аскетични въпроси. Св. Ефрем Сирин води борба с ересите и утвърждава православната вяра и до нас са останали множество негови догматико-полемически съчинения.
