Блаженият Терентий, благочестив християнин, се съчетал в законен брак с единоверната Неонила и от този брак им се родили седем деца: Савил, Фот, Теодул, Иеракс, Нит, Вил и Евникия, които те възпитали в благочестие. Когато децата заедно с родителите си били хванати от нечестивите и изправени пред беззаконния съд, те ясно изповядали Христа и похулили идолите. Заради това те били окачени и измъчвани със стъргане, при което поливали раните им със силен оцет и ги обгаряли с огън. А светиите се молели с усърдие и се утешавали един друг. Бог не презрял моленията им и им изпратил Свои свети ангели, които ги освободили от оковите и подали изцеление на раните им. Като видели светиите внезапно освободени от оковите и изцелени от раните, нечестивите се ужасили. След това светиите били хвърлени на зверовете, за да бъдат разкъсани, но не претърпели никакво зло, тъй като по Божия заповед зверовете били кротки като овце. Тогава те били хвърлени в котел с врящ катран, но в същия миг огънят угаснал и котелът се охладил, а катранът заприличал на прохладна вода. Като видели, че мъченията не нанасяли никаква вреда на светиите, злочестивите мъчители отсекли главите им с меч. (Светците приели мъченическа смърт по време на царуванети на Деций (249-251 г.).
Житие на св. преподобни Стефан Саваит
Манастирът Празнуваме и паметта на преподобни Стефан Саваит. Още от млада възраст той възлюби пустинническото житие и избяга от съжителство с хората, сквернящи душите си чрез плътски страсти. Станал след това инок в обителта на св. Сава, преподобни Стефан е известен и като съставител на канони (например: канон на Обрезание Господне, на преп. Кириак Отшелник и др.).
В живота си той непрестанно се грижеше за това – да изпълнява Божествения закон, и чрез него покори на духа си всяко плътско мъдруване и прогони от себе си всякакви безсловесни прояви на страстите. Така с много трудове и напрегнат подвижнически живот той придоби в душата си плодовете на добродетелта: бодрост във всенощното стоене на молитва и извор на благодатни покайни сълзи.
Отхвърлил душевните страсти, преподобни Стефан достигна до такава святост и богоугоден живот, че общуваше с животните подобно на Адам в рая преди грехопадението – веднъж, например, някои хора станаха очевидци как една сърна безбоязнено отиде при светеца и приемаше храна от ръцете му.
Заради своя искрен подвиг и трудолюбие в постническия живот преподобният стана избран съсъд на Божията благодат, която го обогати с дар на чудотворство и дар да лекува душевните страсти.
Веднъж св. Стефан беше заедно със своя ученик. Изтощен от труд и горещина, ученикът не след много време почувства силна жажда. Тогава преподобният отец начерта с жезъла си кръст на сухата земя, както в древност Моисей, и по чудесен начин оттам избликна вода, от която неговият ученик утоли жаждата си.
Обхождайки непроходимите пустини, със своята простота в душата, правота и нелукав характер, преподобният презря всичко земно и се стремеше единствено към Бога, Който е всичко за душата и е истинска нейна радост и Благоподател.
Просветен с духа на светоотеческото богословие, св. Стефан ревностно защитаваше Православната вяра и се бореше със словото си като с изострено копие срещу богохулните еретици.
Той написа пространно и историята на преподобните отци в обителта на св. Сава, избити от сарацините. (Паметта им е на 20 март)
Преподобни Стефан почина в Господа в 840 г.
Житие на света великомъченица Параскева
Св. великомъченица Параскева. Детайл от руска икона, XIX век.Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.
Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.
При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година.
Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:
– В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?
След това се обърнал към света Параскева:
– Кажи ми как се казваш, девойко!
– Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.
– Не искам да чувам такива думи – казал съдията. – Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
– Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм серодила в ден „параскева“ /т.е. петък/. Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.
– Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.
– Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана…
– Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията:
– Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение!
Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.
На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело.
През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал:
– Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.
– Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.
Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.
На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.
Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.
