Денят

Църквата почита Св. Кирик и Юлита и Св. равноап. княз Владимир

Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.

Повечето сведения за живота на княз Владимир Велики идват от по-късни хроники, писани от автори свързани с църквата. Тъй като той изиграва решаваща роля в установяването на православната църква в Киевска Рус, достоверността на много от фактите в тези хроники е спорна, защото авторите са склонни да преувеличават добрите му страни.

Владимир е най-малкия син на княз Светослав от неговата икономка Малуша. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла сто години, доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето. Сведения от агиографски източници със съмнителна достоверност свързват детството на Владимир с неговата баба, княгиня Олга, която е християнка и управлява Киев в отсъствието на Светослав.

Когато княз Светослав предприема похода си срещу България, той оставя синовете си като наместници в различни части на държавата, като след неговата смърт те продължават да ги управляват практически самостоятелно. Първородният син Ярополк управлява в Киев и има статут на пръв сред равни, а Владимир – Новгород.

След като Ярополк убива своя брат Олег Светославич и през 977 придвижва войските си към Новгород, Владимир бяга в Скандинавия. Там той събира голяма армия от варяги, с чиято помощ през 978 си връща Новгород. След това продължава на юг, като пътя си към Киев превзема Полоцк и принуждава Рогнеда, дъщеря на местния варяжки владетел Рогволод и годеница на Ярополк, да се ожени за него. През 980 превзема Киев и с измама убива своя полубрат Ярополк, ставайки единствен владетел на Киевска Рус.

През първите години от управлението си Владимир е енергичен привърженик на езическия култ към Перун, многоженството и човешките жертвоприношения. Той има 12 сина от четирите си жени и три харема с близо 800 наложници. При неговото управление синът на един християнин трябвало да бъде принесен в жертва в Киев. Когато баща му се възпротивява, двамата са пребити от тълпата и стават първите руски мъченици на християнството, Теодор и Иван.

През същия период Владимир Велики води няколко войни, като разширява територията на държавата си. През 981 завладява Галиция, през 982 потушава бунт на племето кривичи, а през 983 подчинява ятвигите. През 985 организира поход срещу Волжка България, като основава нови крепости на изток.

През 988, след като превзема град Херсон в Крим, Владимир сключва съюз с Византийската империя. Той получава за жена сестрата на император Василий II Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, той разрушава езическите паметници, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.

През следващите години Владимир не води значителни войни. Той разделя държавата си на 12 области, в които назначава за управители своите синове. Това става причина за междуособици, започнали още преди неговата смърт. Княз Владимир Велики умира през 1015 в Берестово край Киев, потегляйки на поход срещу своя разбунтувал се син Ярослав.

Княз Владимир Велики е възхваляван от православната църква като християнизатор и цивилизатор на Русия. Той е обявен за светец, като празникът му е на 15 юли. На негово име са наречени една от най-големите църкви в Киев и Киевския университет. В Русия има орден, на негово име (Свети Владимир).

Владимир е герой на скандинавските саги, в които е наричан Valdemar, и на многобройни руски фолклорни балади, които го наричат Владимир Красное Сольнишко.

Св. мъченици Кирик и Юлита

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.