Днес празнуват: Богдан, Богдана, Богомил, Теодоси(и), Теодосия, Досьо.
В своя забележителен път на духовник този българин бил свързан с най-видни личности на тогавашна Византия, включително императорите Йоан V Палеолог (1341-1391) и Йоан VI Кантакузин (1347-1354), както и с трапезундския император Алексий III Мега-Комнин (1349-1390). Житието на св. Теодосий не е запазено, но части от него са „вградени“ в онова на неговия роден брат св. Теодосий Костурски. Братята били родом от „… Корисон, близо до Касторийските планини…“ – планинския район Кореща, населен векове наред с чисто българско население.
Роден в началото на XIV в. в богато селско семейство, Теодосий получил добро образование в Костур, Солун и Константинопол. С благословията на патриаршията бил избран за игумен на манастира „Св. Филотей“ на Атон. При него дошъл и по-малкият му брат св. Дионисий. В навечерието на Благовещение (25 март) през 1348 г. при риболов игуменът Теодосий и неколцина монаси били отвлечени от турски пирати. Откупени от местните християни в Бурса, монасите потеглили към Света гора. Във византийската столица обаче Теодосий бил задържан от патриарх Калист I, който го поставил за игумен на известния цариградски манастир „Манганон“. Високият авторитет на българина Теодосий в средите на исихастите личи и от факта, че след своята абдикация (декември 1354 г.) император Йоан Кантакузин станал монах именно в неговия манастир. През 1370 г. Теодосий бил избран за духовен глава на малката, но богата Трапезундска империя в Югоизточното Черноморие, където останал до края на живота си (11 януари 1388 г.). Благодарение на митрополит Теодосий империята оказвала солидна помощ на атонските манастири, били установени връзки с българския владетел Константин Драгаш в Северна Македония, както и с руските земи. По същото време митрополит на Москва бил св. Киприан Българина, с когото св. Теодосий се е познавал още от Света гора. Дейността на св. Теодосий, както и на неговия по-малък брат св. Дионисий, е още едно свидетелство за ролята на личности от български произход във византийската църква и култура.
