Денят

Църквата днес почита Преподобна Мария Египетска и Св. мъченик Виктор

Житие на света Мария Египетска

Животът на Мария Египетска се разглежда като символ на дейното покаяние, което преобразява човека. Дивната повест на житието й е достигнала до нас от обителта на св. Йоан Кръстител на Йордан. Тя се предавала сред светите старци, от наставници на ученици в устна форма, докато не била записана през 7 век от Софроний Йерусалимски.

Живяла в средата на 5 и началото на 6 век. Родила се в Египет, в град Александрия. Когато навършила 12 години, напуснала бащиния дом. Млада, неопитна и без родителски контрол, тя се увлякла от порочен живот. Повече от 17 години се предавала на греха и всичко вършила безвъзмездно – не взимала пари, макар че живеела в нищета. Мислела, че смисъла на живота е в задоволяването на плътската похот. По стечение на обстоятелства се присъединила към група поклонници, които отивали в Йерусалим за празника Въздвижение на Светия Кръст.

На кораба Мария не преставала да съгрешава. Когато попаднала в Йерусалим, тя се присъединила към поклонниците, отправили се в храма „Възкресение Христово”.

Много хора влизали в храма, а Мария била спряна от невидима сила на входа. Тя по никакъв начин не можела да влезе. Осъзнала, че Господ не я допуска заради греховете й. Обхваната от ужас и чувство на дълбоко разкаяние Мария започнала да моли Бога да й прости греховете и обещала, че ще започне нов живот. Като видяла до входа на храма икона на Божията майка, Мария започнала да й се моли да се застъпи за нея пред Господа. Дълго и усърдно се молела Мария да влезе в църквата и да види Кръста, на който пострадал Иисус Христос. Сторило й се, че молитвата й е чута. Почувствала просветление в душата си и когато тръгнала към входа, безпрепятствено влязла в храма. Горчиво плакала на гроба Господен и излязла от храма преобразена. Отново се приближила към иконата на Божията Майка и се помолила да й покаже пътя на покаяние. Тогава чула глас: „Иди отвъд Йордан и там ще намериш покой за душата си”.

Мария изпълнила обещанието си да промени своя живот. В пустинята тя прекарала 47 години в пълно уединение, молитва и пост, като се хранела само с корени. Първите 17 години я нападали блудни страсти и спомените за предишния живот, но тя ги пропъждала с усърдна молитва.

Когато след многогодишни изкушения страстите я оставили, храната взета от Йерусалим се свършила, а одеждите овехтели, тя срещнала в пустинята йеромонах Зосима. Той се оттеглил там за пост и молитва. Старецът бил поразен от светостта и дара на прозорливост. Мария по време на молитва стояла над земята, преминавала река Йордан като по суша. Изпълнен с благоговение Зосима я помолил да разкаже историята на живота си. Подвижницата споделила с него всичко и го помолила да не казва на никого какво е видял. Желанието й било да дойде той другата година, за да я причасти.

На следващата година старецът Зосима се отправил за Йордан, за да изпълни молбата си. Той видял Мария на другия бряг. Тя прекръстила водата и спокойно тръгнала по нея. Като излязла на брега, поклонила се на стареца и поискала да я благослови. После помолила Зосима да изпълни последното й желание: да дойде след година на мястото, където я срещнал за първи път. След година старецът отново дошъл, но намерил Мария мъртва. Тя лежала на земята със събрани за молитва ръце. До нея на пясъка имало надпис: „ Отец Зосима, погреби тялото на смирената Мария, умряла на 1 април. Върни праха на праха”. Старецът погребал останките на светицата в пустинята. Един лъв му помогнал, като изкопал с нокти яма за погребение тялото на праведницата.

Така от грешница преподобна Мария Египетска станала велика светица. Зосима, като се върнал в манастира, разказал на другите монаси за подвижницата.

Мария Египетска е образец на съвършено покаяние. Счита се за покровителка на каещите жени и помощница на онези, които се обръщат към нея за избавление от блудна страст.

Свещеното Писание придава по-широк смисъл на блудната страст. Това е идилопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние отдаваме сърцето си не на чиста любов към хората и Бога, а се изтощаваме в служене на идоли – желанията и поривите.

В тези дни, когато съзерцаваме Божествената любов, света Мария може да ни подкрепи с подвига си на дейно покаяние и живот превърнал се в благодарение на Бога.

Църквата почита паметта на Свети мъченик Виктор, посечен с меч заради своята вяра.

На днешния 18 април имен ден празнуват Виктор и Виктория. Денят е посветен на Свети мъченик Виктор.

Свети мъченик Виктор бил войник по време на царстването на император Марк Аврелий Философ (161-180 година). Когато императорът започнал гонение на християните, Виктор отказал да принесе жертва на боговете. Тези задължителни жертвоприношения били проверка за предаността на войните към боговете, императора и родината. Християнската същност на Виктор, обаче, не му позволила да стори това и той отказал да се подчини.

Светецът бил предаден на мъчения, но християнството му помогнало да премине през всички изпитания, на които го подложили и при това невредим. Управляващите загубили битката с него, което ги вбесило.

Затова на 18 април в Дамаск той бил обезглавен. Виктор бил посечен с меч в Никомидия през 303 година.

Днес църквата почита още паметта на Преп. Йоан.