Денят

Църквата днес отбелязва Събор на св. 70 апостоли

Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука разказва така: „след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място“ (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.

Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. Свети евангелист Иоан пише: „От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?“ (Иоан. 6:66-67). А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте.

След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко ­ от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

Въз основа на Божественото Писание, преданията на светите отци, древните историци и достоверните църковни повествователи, ликът на светите седемдесет апостоли може да се представи по следния начин:

Икона на Св. Яков, брат ГосподенПръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за когото споменава свети апостол Павел в посланието до галатяните, като казва: „възлязох в Иерусалим да се видя с Петра… Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен“ (Гал. 1:18-19). Той бил поставен за пръв епископ на Иерусалим. Според свидетелството на преданието ­ избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга.

Св. апостол и евангелист Марк – руска икона от XV век, Московска иконописна школа.Свети евангелист Марко, написал евангелие под ръководството на апостол Петър, който споменава за него в своето Първо съборно послание с такива думи: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко“ (1Петр. 5:13). Пак свети апостол Петър го поставил за епископ в град Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостолът Му предал своя дух.

Апостол и евангелист Лука. XIV век. Из иконостаса монастыря Хиландар на Афоне. Свети евангелист Лука, написал евангелие под ръководството на свети апостол Павел, който споменава за него в посланието до колосяни: „Поздравява ви Лука, многообичният лекар“ (Кол.4:14). Той е написал също и книгата „Деяния апостолски“ и много проповядвал за Христа, най-вече ­ в Беотия. Умрял мъченически в Ахаия.

Свети Клеопа, най-младият брат на свети Иосиф Обручник. Той заедно със свети Лука видял по пътя за Емаус Господа след Неговото възкресение и после познал възкръсналия Христос, когато Той се явил на събралите се в един дом ученици и извършил преломяване на хляба (Лк. 24:13-35). Заради проповядването на Христа свети Клеопа бил убит от иудеите.

Свети Симеон, сродник на Господа по плът, бил вторият ­ след апостол Иаков ­ епископ на Иерусалим, където и завършил живота си, бидейки разпнат заради Христа разпнатия.

Икона на Св. апостол от седемдесетте ВарнаваСвети Варнава, който бил наречен така от апостолите, а преди това се наричал Иосия (Деян. 4:36). За него се споменава в книга Деяния апостолски и в Посланието на свети апостол Павел до галатяните: „възлязох ­ казва апостол Павел ­ в Иерусалим с Варнава“ (Гал. 2:1). Този апостол заедно със свети апостол Павел послужил на благовестието и отначало проповядвал Христа в Рим, а после бил поставен за епископ в Медиолан. Той завършил живота си в своята родина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата вяра. Християните го погребали с чест и положили с него в гроба, съгласно неговото завещание, светото евангелие от Матей, което Варнава някога сам преписал и с което никога не се разделял.

Свети Иосия или Иосиф, който бил наричан още Варсава или Иуст. За него се споменава в Деяния апостолски, където се повествува, че апостолите хвърлили жребий, за да видят дали него, или Матия да поставят на мястото на отпадналия от апостолите Иуда Искариотски (Деян. 1:23), а също и в посланието на свети апостол Павел до колосяните, в което апостолът, изброявайки поздравите до верните в Колоската църква, казва: „също и Иисус, наричан Юст“ (Кол. 4:11). Учителите на Църквата говорят, че този Иосия бил син на Иосиф Обручник ­ както и Иаков, Симон, и Иуда (не Искариот) ­ и заемал епископската катедра в Елевтеропол, където и умрял с мъченическа смърт.

Свети Тадей бил в началото ученик на свети Иоан Предтеча, а после Христов ученик. Той трябва да бъде отличаван от светия апостол Иуда Тадей или Левий, който е един от дванадесетте. Свети Тадей кръстил Едеския княз Авгар и го изцелил от проказа. След като дълго време се трудил в делото на Христовото благовестие, той починал в Господа във финикийския град Берит.

Свети Анания, който кръстил апостол Павел (Деян. 9:10-18), бил отначало епископ в град Дамаск. Той завършил своя живот в Елевтеропол, където бил пребит с камъни по заповед на хегемона Лукиан.

Св. първомъченик и архидякон СтефанСветият първомъченик архидякон Стефан пръв приел мъченически венец за Христа, бидейки пребит с камъни, поради което и се нарича „първомъченик“. Малко преди смъртта си той се удостоил да види небесата отворени и Господа Иисуса „да стои отдясно на Бога“ (Деян. 7:55).

Свети Филип, един от седемте дякона, който кръстил Симон Влъхв в Самария и евнуха на царица Кандакия (Деян. 8:26-39), бил епископ в град Тралия и там, като просветил мнозина в Христовата вяра, в дълбока старост се преставил в Господа.

Свети Прохор, един от седемте дякона (Деян. 6:5), бил съпътешественик на свети апостол Иоан Богослов и съучастник в неговите трудове. Той бил пръв епископ във витинския град Никомидия, а после проповядвал Христа в Антиохия, където умрял мъченически.

Свети Никанор, един от седемте дякона, бил убит заедно с две хиляди повярвали в Христа, в същия ден, в който бил пребит с камъни свети първомъченик Стефан. Това се случило, както е написано в книгата Деяния апостолски, по време на голямото гонение, повдигнато срещу Иерусалимската църква (Деян. 8:1).

Свети Тимон, един от седемте дякона, бил епископ на град Бостра в Арабия и докато проповядвал Христовото име, претърпял много страдания от евреите и елините. След това, като бил хвърлен в разпалена пещ, той излязъл от нея невредим и после починал в Господа.

Свети Пармен, един от седемте дякона, изпълнявайки повереното му от апостолите дело на благовестието, умрял мъченически пред очите на апостолите.

Свети Тимотей се трудил в делото на Христовото благовестие заедно със свети апостол Павел, който написал до него две послания. Той бил епископ в Ефес, където умрял мъченически.

Свети апостол Тит също се трудил заедно с апостол Павел в делото на благовестието. Свети апостол Павел споменава за него в своите послания (2Кор. 2: 12-13; 12:18; 2Тим. 4: 10), а също е написал и послание до него. Свети Тит бил епископ на Гортина, на остров Крит. Той починал в мир в дълбока старост.

Свети Филимон, до когото свети апостол Павел написал отделно послание (Филим.), бил епископ в Газа. Пострадал мъченически по времето на Нерон.

Свети Онисим, за когото пише свети апостол Павел в своето послание до Филимон (Флм. 1:10-19), проповядвал християнството в Испания, Гърция и Мала Азия. Умрял мъченически скоро след смъртта на свети Игнатий Богоносец, като бил пребит с камъни в Рим.

„Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, – до възлюбения Филимона…
Моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад; а ти го приеми като мое сърце.
Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието; ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги, не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господа.
И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка“ (Флм. 1:10-19).

Свети Епафрас, за когото също свети апостол Павел споменава в посланието си до Филимон, като казва: „Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса“ (Филим. 1:23), бил епископ на град Колоса и на църквите на Лаодикия и Иерапол. Заедно със свети апостол Павел той бил в тъмницата в Рим, откъдето Павел писал на колосяните: „Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол“ (Кол. 4:12-13).

Свети Архип, който е споменат в същото това послание до Филимон, бил след свети Епафрас (когато той бил затворен в тъмница в Рим) епископ в град Колоса; за което свети апостол Павел пише на колосяните: „Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа“ (Кол. 4:17). Там свети Архип завършил мъченически живота си.

Свети Крисп, за когото се споменава в Деяния апостолски със следните думи: „А Крисп, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом“ и за когото свети апостол Павел в посланието си до коринтяните говори, че той е кръстил Крисп, бил епископ на остров Егина, близо до Пелопонес, между Егейското и Йоническото море. Починал в мир.