Коментари

Христо Орманджиев: Проектът за нова Конституция в значителна част преповтаря настоящите текстове

„Значителна част от проекта за нова Конституция, внесен от парламентарната група на ГЕРБ, преповтаря сегашния вариант на основния закон. Промените са систематични.   Например текстовете за герб и печат на държавата, както и за правата и задълженията на гражданите са поставени в последните глави. Припокриват се  номерацията на главите, отнасящи се за президент, Министерски съвет. Новите моменти са Глава трета за омбудсмана,  закриването на Висшия съдебен съвет и създаването на Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите, намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, както и закриването на Великото народно събрание /ВНС/ като институция”. Това каза пред Общинското радио гл. ас. д-р Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновския университет.

Според него сега е важна процедурата  по обсъждане на инициативата за нова Конституция. Тя може да стартира на 2 септември, когато народните представители  ще  започнат работа след редовната си ваканция. „За приемането на предложението за нова Конституция е необходимо мнозинство от ½, т.е. 120 депутати плюс 1 да подкрепят това искане. Ако се случи, влизаме в процедура на обсъждане на проекта, която продължава от 2 до 5 месеца. Оттам нататък следва по-сложното – искането за свикване на Велико народно събрание. Тук според мен е изключително сложният момент за намиране на консенсус в сегашното Народно събрание, защото е необходимо да се събере квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители или 160 души. Те категорично трябва да заявят волята си да се свика ВНС. Ако бъдат намерени тези  гласове– ще има решение на НС за свикване на Велико народно събрание. Ако не се изпълни – означава, че процедурата спира дотук”, поясни Орманджиев..

След такава ситуация президентът е задължен в 3-месечен срок да насрочи избори за ВНС. „И тук идва интересният момент с т.нар конституционна рулетка. Съгласно чл. 99 от Конституцията следва мандатът да се върне при сегашния мандатоносител ГЕРБ и тя да посочи кандидат за министър-председател – дали ще е същият, или друг – това е политическо решение. Ако първата политическа сила не успее успешно да изпълни мандата, ще отиде на втората – БСП. Ако социалистите не съставят правителство, се отива на третия елемент – президентът връчва мандата на коя да е от останалите политически групи, може и да е най-малката. Президентът решава”, отбеляза  специалистът по конституционно право.

Обикновеното народно събрание ще се разпусне тогава, когато започне да действа Великото народно събрание, т.е. то не може да се разпусне в хипотеза на служебно правителство, обясни още гл.ас. Христо Орманджиев.