Екипът на Детския отдел към Регионалната библиотека „П.Р.Славейков” във Велико Търново обявява викторина. Тя е по повод 193 години от рождението на патрона на културната институция. Желаещите да се включат е необходимо да посочат 6 обекта в града, носещи името на Петко Рачев Славейков. Наградата е читателска карта и едногодишен абонамент за читател на Детския отдел.
Отговорите се изпращат в профила на отдела във Фейсбук или на телефон 062/641 856. Възрастова граница за участие във викторината няма, съобщават организаторите. Крайният срок е 30 ноември.
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.
Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му Пенка умира скоро след раждането му. Дядо му Рачо Чехларя е от Банско и Якоруда. Заради убийството на турчин, принуждавал го да го носи на гръб през река Глазне, бяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко, също Рачо, се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Друга версия за произхода на псевдонима, с който ще бъде запомнен в българската литература, е родът на неговата майка – Буюклиеви, в превод от турски – Славейкови.
Учи последователно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенски манастир. Самообразова се с много четене в библиотеките на манастирите около Търново. По-късно учи в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „Акатист на три светители“ е запазено.
Славейков се очертава като най-известния български писател по онова време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика.
През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.
Петко Р. Славейков умира в София на 1 юли 1895 г.
Кремена Крумова – Попова
