Политика

Търновски депутат изиска експертни становища за водите и културното наследство в района на с. Върбовка

Експертни становища за водата, екологията и културното наследство на района край павликенското село Върбовка, където има инвестиционно намерение за изграждане на Завод за каменна вата, представи на пресконференция търновският депутат от „Възраждане“  Цвета Галунова. Анализ в направлението Води и Технологичен процес и оборудване направи Дочка Иванова, експерт във ВиК сектора. „На първо място поставяме проблема с водата, защото в този район от дълги години има проблем с водоснабдяването и хората там са на воден режим. Инвеститорът заявява, че ще му бъдат необходими около 2056 куб. м вода ежедневно. По наши изчисления годишно ще са необходими около 750 440 кубика вода От становище на Басейнова дирекция става ясно, че дейностите, планирани в проекта, не предвиждат водовземане или ползване на подземен воден обект, а в доклада по ОВОС на стр. 190 е посочено, че те ще използват съществуващ сондаж в землището на Сухиндол. Акцентираме върху това, че няма определена санитарно-охранителна зона за водоизточника за с. Върбовка. Басейнова дирекция определя санитарно-охранителните зони около съоръжения за питейно-битови нужди, но  от 22 години  водоизточникът на селото няма такава зона. В свое становище от 4 февруари 2021 г. Басейнова дирекция съветва инвеститора да изключи определени повърхностни водни обекти от проекта, за да не се нарушава естественото им състояние. В следващите две становища , които Басейнова дирекция дава,  нещата вече са се променили – там са само препоръки- да не се нарушават законовите разпоредби. Това е смущаващо и поражда въпроси кое е наложило  тези промени. Също така  в чл. 119 , ал 1, т. 1 от Закона за водите се казва, че всички подземни тела, намиращи се на територията на инвестиционния проект, трябва да попаднат в зоната за защита“, каза Иванова.

Вторият проблем, който открива експертът, е в технико-технологичните данни на инсталацията. „Там декларираната брутна енергия, която ще се произвежда от котела,  е само 44 мегавата, което е доста ниска стойност спрямо последните тенденции за производство на енергия от котли. При така обявената стойност от 200 тона на час пара тези котли би трябвало да произвеждат поне 66 мегавата енергия, но и при двете възможни стойности енергията ще бъде повече от необходима за консумацията на този обект. При работа на котлите при по-нисък режим ще има десетократно увеличаване на емисиите от изгарянията. Декларираните емисии отговарят на Наредба 4 за изграждане на инсталациите за изгаряне на отпадъци, но измерванията на диоксините и фураните са недостатъчни. Според представените данни от инвеститора от процеса на горене ще се образува 79 800 тона отпадна шлака, но в доклада по ОВОС не е посочено как ще се третира този отпадък.  Правят впечатление някои аварийни изпускащи устройства, които не са свързани с инсталациите за пречистване на газовете. По същество повечето от тях не са опасни твърде много. Освен това в намерението не се посочва поддържане на местната пътна инфраструктура“, допълни Дочка Иванова.

Археологът  Калин Чакъров от Регионалния исторически музей във Велико Търново обясни, че находището, от което ще се добива базалт, е върху възвишението Камъка, регистрирано като археологически обект в началото на 90-те години. Досега то не е проучвано, а съгласно Закона за културното наследство, когато обект попадне в района на инвестиционно предложение, първо трябва да се извършат спасителни археологически разкопки. По-късно експертна комисия от Министерството на културата решава дали паметникът да бъде консервиран и експониран на място, или не. „Крепостта е интересна от гледна точка на това, че се намира на базалтова могила, която е с вулканичен произход. Най-ранните данни за обитаване на крепостта са от  желязната епоха, след това има данни за обитаване през римската епоха, късната античност, когато най-вероятно е изградена крепостта. По всяка вероятност крепостта е обитавана и през Второто българско царство, а причината за това е, че  възвишението е отчетлива геоморфологична форма която е привличала вниманието на хората. Оттам има много добра видимост към долините на реките Осъм и  Росица и това прави мястото благоприятно за изграждане на крепост“, поясни Чакъров.

За състоянието на подпочвените води в региона народният представител Цвета Галунова е отправила питане до министър Борислав Сандов и очаква писмен отговор.
От партия „Възраждане“ са категорично против реализацията на инвестицията. „Смятаме, че инвеститорът трябва да организира добра информационна кампания за своите намерения, защото недоволството е голямо. Хората продължават да събират подписи срещу изграждането на Завода за каменна вата, затова сме категорични, че той не може да бъде факт, при тези  обществени настроения“, отбеляза Галунова.