Академик Владимир Марков е считан за родоначалник на микробиологията в България. Бъдещият бележит учен се ражда през далечната 1883 г. в Търново, където баща му – възрожденецът Нестор Марков е окръжен управител. Майка му Екатерина е от заможния плевенски Хаджипаков род, а в семейството растат още четири момчета и едно момиче.
На 20 години, Марков завършва земеделското училище в Образцов чифлик край Русе, същото лято Илинденското въстание взема живота на брат му Марко. През следващите четири години, младежът завършва ветеринарна медицина в Мюнхен и в Берлин, а впоследствие специализира в Швейцария, и в престижния немски институт „Роберт Кох“. В навечерието на Балканската война, Марков е вече 30-годишен дипломиран доктор на Берлинския университет. Членува в немската национална академия „Леополдина“. Включва се в Балканската и Първата световна войни, като военен лекар. Спасява ранени и работи за защита на войската и населението от вариола и холера. В лабораторията си открива Пироплазмозата при конете през 1912 г., а през 1919 г. установява нов вид бактерия Bacillus anaerobus haemolysans, причинител на путридна инфекция в устата на човека. Основател е на катедрата по бактериология и серология в Медицинския факултет на СУ, която оглавява от 1921 г. до 1958 г. Той е един от основоположниците на медицинската и промишлената микробиология в страната.
Приет е за постоянен представител на Международната асоциация на микробиолозите в Лондон, член е на Международния комитет за преоценяване на резултатите от международни конкурси по микробиология и за размяна на бактериални култури през 1924 г. През 1926 г. е избран за професор. Част е от Комитета за посочване на кандидати за Нобелова награда по физиология и медицина през 1937 г.. Постоянен член на Международната комисията по микробиологична номенклатура, както и на редица чуждестранни дружества и академии. През 1952 г. е вече академик.
Владимир Марков има над 100 научни труда, учебници и статии в областта на микробилогията и серологията, които касаят изменчивостта на бактериите, имунитета, антибиозата и антибиотиците. Има новаторски приноси в разработване на проблемите на параглутинацията, в приложението на микробиологията в широки области. Умира в София на 23 август 1962 г., без да остави наследници.
