В началото на август 1860 г., в семейството на търновците Павел и Тодорица Кабакчиеви се ражда син. Дават му името Тодор. На 21 години, само едно лято след Освобождението, Тодор постъпва в Кавалерийското училище в Елисаветград. След две години е произведен подпоручик в 1-ви артилерийски полк. След още три години служба Кабакчиев вече е поручик. Няколко месеца преди Съединението е назначен за командир на Конвоя на негово височество – личната гвардия на княз Батенберг. Така става първия българин на чело на елитната бойна част, която след началото на Сръбско-българската война е в първите редици на фронта.
Включва се като командир на ескадрон, когато сърбите настъпват до софийското село Алдомировци. След Сливнишкото сражение с 3 конни взвода от поверения му ескадрон поручик Кабакчиев влиза в авангард по дефилето за Трън в преследване на противника. След ден пристига в Цариброд, а след дни войската настъпва към Пирот и прогонва сърбите далеч на запад от българската столица.
Поручик Кабакчиев командва конвоя още година след края на войната. С телеграма до княза, Началника на щаба проси Кабакчиев за ординарец в Северозапада, но Негово величество светкавично отговаря с телеграма, в която заявява че ще вземе Кабакчиев за свой поручик.
След няколко месеца 26 – годишният търновец вече е ротмистър, в последствие майор и подполковник. След 30 години активна военна служба, Кабакчиев, вече на 53-годишна възраст е произведен в полковник.
В редиците на армията служат и неговите двама братя – Теодоси и Христо Кабакчиеви, с чинове съответно – подполковник и капитан.