Образование

Трябва държавна стратегия за привличане на чуждестранни студенти в българските висши училища

Трябва държавна стратегия за привличане на чуждестранни студенти в българските висши училища. Около това становище се обединиха представители на 17 университета от Северна България, които днес обсъждаха във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Националната карта на висшето образование в България и проектът за създаване на изследователски институти. „На запад повечето от нашите деца учат със стипендия. У нас могат да се разширят държавно гарантираните кредити и към кандидати от трети страни и да се облекчи визовият режим за прием на чуждестранни студенти, който продължава повече от три месеца, докато в Полша документите се уреждат за две седмици“, отбеляза проф. Тодор Радев, председател на Асоциацията на частните висши училища. По негови думи с привличането на студенти отвън отчасти ще се реши демографският проблем у нас, ще бъде полезно и за икономиката.

Делът на чуждестранните студенти през последното десетилетие се е удвоил от 4 на 8% и сега са 17 000, отбеляза Георги Стойчев от Институт „Отворено общество“ и ръководител на техническия екип, разработил Пътната карта. Медицина, стоматология, транспорт, авиация привличат най-голям брой чуждестранни студенти, каза Стойчев. Той подчерта, че според Картата капацитетът на висшите училища е двойно по-голям от обучаваните студенти. „Висшите училища в България имат капацитет да обучават 400 хиляди души, а в момента те са 200 хиляди. В 29 от общо 52 професионални направления са заети по-малко от половината отпуснати бройки, като най-малко места са заети в направление „Математика“, а половината студентите предпочитат едва 8 от направленията, сред които „Педагогика“, „Икономика“ и „Администрация и управление“.

Според ректора на Русенския университет“ Ангел Кънчев“ проф. Христо Белоев висшите училища трябва сами да си регулират капацитета  и затова е необходим активен диалог с бизнеса.

„Призовахме бизнеса да не си регулира  пазара на труда така, както е регулирана средната брутна заплата по региони. Бизнесът да преосмисли своето отношение спрямо качеството на работа, да оцени човешкия ресурс и да повиши доходите, както отговаря работата в съответния бизнес, а не както е определен регионът по средна брутна месечна заплата“, заяви Лиляна Вълчева, председател на браншовия синдикат „Образование и наука“ към КНСБ. По думите й освен карта на образованието държавата трябва да подготви икономическа карта на България. „Нямаме ясна диференциация, нямаме поставени на масата потребностите на държавата – от какви специалисти има нужда в следващите 5 години,  за да можем да ги заложим сега и когато след 5 години те приключат своята бакалавърска и магистърска степен – да бъдат точно и адекватно приложими  на пазара на труда“, допълни Вълчева.