Денят

Трифоновден е

На 1 февруари православната църква почита св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство. Само няколко години по-късно, обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им. Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.

След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но по разбираеми причини, лозарите правят ритуалното „зарязване“ на лозите в средата на месеца. Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.

Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.

На Трифоновден празнуват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.