Политика

Тодор Галунов: Българското европредседателство имаше относително спокойствие

„България успя да се справи с ролята си на председател на Съвета на Европейския съюз. Традиционните вътрешнополитически проблеми, които  съпътстваха домакинството, не бяха нито повече, нито по-малко от друг път. Във външнополитически аспект главната линия бяха станалите  вече знакови Западни Балкани. Тази тема към края на нашето европредседателство сякаш измести другите елементи на  външната ни политика В последно време приоритетни са отношения Македония – Гърция и ролята на България в тази схема”, каза пред Общинското радио политологът проф. Тодор Галунов. „Остава загадка въпросът до каква степен България ще се опита в бъдеще да бъде арбитър в сложната балканска ситуация. Възможно е  да се отдръпнем  леко от ролята след края на председателството. Западни Балкани не е проблем, който визира само България, а е проблем, който визира по-скоро  големите политически играчи в Европа и света”, заяви проф. Галунов.

Политологът коментира отказа на премиера Бойко Борисов да се срещне с македонския президент Георге Иванов: „Мисля, че тук Борисов игра политически последователно, защото през цялото време той водеше преговорите с премиера Зоран Заев. Министър-председателят не пожела да приеме македонския президент и по причина да не му се вмени ролята на арбитър във вътрешните работи на Македония. Чисто процедурно Борисов е в правото си да откаже срещата. Може би е трябвало да се уточни по-рано, за да не се стига до дипломатическо напрежение”.

Според проф. Тодор Галунов вотът на недоверие на БСП няма  шанс да мине, освен ако не стане драматично прекрояване на парламентарното пространство, за което няма  сериозни индикации.  „Това ще бъде поредният вот на недоверие, в който опозицията ще вдигне политически шум. Тя може да постави важни, реални проблеми, но чисто математически мнозинството няма как да се получи. И след този вот кабинетът ще оцелее. Друг е въпросът, че може да има ремонти, но като цяло конструкцията на  правителството ще се запази. Вотовете на недоверие така са регламентирани в Конституцията и парламентарния правилник, че опозицията никога не е имала реален шанс да събори кабинет”, коментира професорът по политология.