Конференция под надслов „Строителният гений на Старите зидари в годините на българското Възраждане” организират от сдружение „За старите зидари” – Велико Търново и Регионална библиотека „П.Р.Славейков”. Тя е посветена на 220 годишнината от рождението и 140 годишнината от смъртта на Майстор Колю Фичето и ще се проведе на 19 март, петък от 15.00 часа. Сред участниците с доклади ще са чл. кор. на БАН Иван Гранитски, проф. д-р арх. Николай Тулешков, писателят Стоян Райчевски, д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново, Тоня Белчева, директор на Исторически музей Дряново и др.
Два часа по-рано, в 13.00 часа ще бъде открит монумент на гроба на Уста Колю Фичето в парк „Дружба” в старата столица. Идеята за изграждането му е на архитектите Драгомир Йосифов и Николай Малаков, и скулпторът Денислав Сираков. Тържеството се организира в партньорство с Община Велико Търново и сдружение „За старите зидари”. Идеята за честванията на двете годишнини е именно на тази организация, и по-точно на Николай Колев от Велико Търново и Красимир Георгиев от София, нейни съпредседатели. Още на 26 февруари 2014 година те обсъждат идеята за една нова визия на гроба на Уста Колю Фичето в парк „Дружба”, припомни д-р Иван Алекснадров, зам.-директор на Регионалната библиотека.
Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане. От своите съвременници е бил ценен като майстор (уста), а от наследниците си – като всепризнат първомайстор на националната архитектура. Много са мостовете, къщите, църквите, камбанариите и чешмите, които е сътворил с ръцете си и е вложил частица от себе си в тях.
Първите си уроци по строителство Никола получава при дряновски майстори, като обикаля обектите из България и Влашко През 1823 г. работи вече в Търново, но се връща в Дряново при създаденото през 1824 г. свое семейство.
През 1830 г. Колю Фичето окончателно се премества в старата столица. Там работи заедно с Димитър Софиялията на Преображенския манастир и участва във Велчовата завера през 1835 г. Става самостоятелен майстор при Иван Давдата, като довършва започната от него църква ”Свети Никола” през 1836 г. и получава признанието на търновци.
През периода 1837-1840 г. Колю Фичето работи с брациговци в Тракия, Одрин и Истанбул и овладява архитектурните възрожденски похвати и бароковия стил, проникнал от Италия и Далмация.
Майстора се връща отново в Търново и през 50-те и 60-те години на ХІХ век строи едни от най-хубавите си сгради и църкви там: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др. В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане. В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).
Кремена Крумова – Попова
