Светата обител я притежава от няколко месеца. Тя е нарисувана преди близо година от художничката Албена Момчилова, редовен участник от Велико Търново в поклонническия поход по пътя на мощите на Свети Иван Рилски до Рилския манастир. Осветена е именно там. Роман е търновски светец и не е толкова известен. Съосновател е на Килифаревския манастир с Теодосий Търновски и негов ученик. Сподвижник на Свети Евтимий Търновски.
За иконата и чудесата Албена и синът й 10-годишният Виктор-Светломир Калицов обясняват, че са ги съпътствали от момента на рисуването й до сега.
„Иконата премина от Велико Търново до Рилския манастир по време на поклонническия поход. Даже три пъти се връща в светата обител по незнайни причини. Светията ни спаси от жестока катастрофа. Случваха се и всякакви чудновати неща по време на изографисването й. Тръгнахме да я носим, да я даря на Килифаревския манастир, но вратите му бяха затворени. След това по чудо се появи един човек на име Роман. Разбрахме, че е от градчето и помага в манастира. Щастлив, че носи икона на светеца, той я отнесе в църквата. И до ден днешен е там. Да започна да рисувам икони също свети Роман ми помогна. Сънувах го даже как изглежда, защото няма негови икони. Само едно изображение в старите книги. Скоро разбрах, че има манастир на свети Роман в Сърбия. Той държи свитък в себе си и пише – „Прийдите чада, послушайте ме, на страх Господен ще ви науча”. Такъв свитък държи в ръцете си и Свети Иван Рилски, изобразен на икона на олтара в Рилската света обител”, обясняват емоционално Албена и Виктор, който от малък е въведен от родителите си в правата вяра. Редовно посещава с тях и неделните служби в църквата „Възкресение Христово“ във Велико Търново.
Албена пояснява още, че не толкова иконата е чудодейна, колкото самият светец. Затова е хубаво да се молим на него.
Според житието, Свети Роман Търновски е български православен монах и светец.
Роман произлиза от знатен търновски род и приема монашеството в някой от столичните манастири. Търсейки достоен учител, той се явява при Теодосий Търновски, когато той идва в Търново от манастира Парория. Теодосий е изпратен от Григорий Синаит при цар Иван Александър, молейки за закрила срещу върлуващите край манастира разбойници. Теодосий се познавава отдавна с Роман, но сега, трогнат от неговите молби, го взема със себе си.
Григорий Синаит приема новия брат, който се превръща в образец на монашеско усърдие. След няколко години игуменът изпраща Роман по манастирски дела при царя в Търново. На 27 ноември 1346 г. Григорий умира, след което Роман заминава в планината при Сливен, където пристига и Теодосий. Оттук двамата отпътуват за Света гора, но заради турските нападения са принудени да я напуснат. Роман се завръща в манастира при Сливен, докато Тедосий посещава Бер и Константинопо. Двамата се събират отново, като известно време пребивават в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установяват в Килифарево, където създават обител по образеца на Синаитовата.
Роман Търновски става най-преданият помощник на Теодосий във всичките му начинания. Теодосий заминава за Константинопол, където умира през есента на 1363 г., като оставя Роман за свой заместник. По това време монашеското братство вече се е установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът „Света Троица“. Според „Житието на свети Теодосий Търновски“ Роман години наред страда от много тежка кашлица, но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогва страданието. Измъчван от болестта, той умира на 17 февруари. Църквата отбелязва паметта му на същата дата.
Кремена Крумова – Попова
