На днешния ден преди 10 години ни напусна големият български поет и драматург Радко Василев Радков.
Той е единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова награда „Солензара“ в Сорбоната – за драмите в стихове в стихове „Теофано“ (1983) и „Всенародно бдение за Апостола“ (2005). Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985); носител на Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство (1985). Лауреат на национални награди за драми в стихове, на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – I ст. Носител на наградата „Велико Търново“ на Община Велико Търново
Роден е на 31.01.1940 в Търново, но отраства в Габрово, откъдето е семейството му. Завършва Духовната семинария край Черепиш и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор на отдела за старогръцка и латинска литература в изд. „Народна култура“, София (1966 – 1969), специалист по раннохристиянска и византийска литература в Института за балканистика при БАН. Преподавател по класически езици във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ . От 1973-а до 1979-а е завеждащ на Дома за литературно творчество към Окръжния комитет за култура във Велико Търново.
Заедно с режисьора Александър Попов Радков става основател и организатор на Старинния театър в София.Радко Радков е и редактор на антологията „Антична поезия“ . Лириката му възражда старинната форма на царския сонет, чиито образци в България създават Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев. През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е поставена неговата пиеса „Похвално слово за словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа . Радков става „Почетен гражданин на Габрово“ през 2006-а. През 2005 г. получава Международната Евтимиевска награда на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Умира на 1 септември 2009 г. във В. Търново на 69-годишна възраст. През 2012 г. във великотърновската „Алея на творците на България“ до художествената галерия „Борис Денев“ е открит паметен знак на Радко Радков, дело на скулптора Панайот Димитров – Понката.
В края на 2015 г. НОЛИ „Формула 6“ внася предложение за Статут на национална литературна награда „Радко Радков“ до Община Велико Търново.
БЪЛГАРИЯ
Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
икона от селска девойка?
Кой хвърля в бряздата цъфтящи звезди
и ражда мъже-легендария?
Кой Левски и Ботев роди –
България!
Кошута ли пие от извор вода,
елен ли с клонати рога я размъща,
с очи я избистря, когато в беда
юнак от Балкан се завръща
и в струите кървава риза пере,
че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре –
България!
Когато на паметник хладния бронз
върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
от старите църкви излиза Христос
и в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
едничък е стягът ни, стария,
с лъва в трикольор-светлина –
България!
Димящите турски окопи помни
и щурма на Одрин със „Шуми Марица“.
Поручика, паднал със сабя встрани,
на лоба с разперена птица.
Кой вдига пехотата прашна на щик,
кой с въглена жертвен обгаря
да хвръкне със страшния вик
България!
Не искаш да колиш, тъй както те кла
на пънища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била –
арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
през лютия мраз в януарiя.
Кой няма за теб за умре,
България!
Радко Радков
