Денят

Сирни заговезни са, искаме прошка от близките

След Месни Заговезни започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни. Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден и е известен още като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.

Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки “Прощавай”, “Простено да е” отговарят по-възрастните. Цялото семейство сяда вечерта на празнична вечеря, която трябва да е богата, но да изключва месни ястия. Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.

Традиционен  обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане – или люскане на халва. Бабите закачват парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста.

Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица – Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват. В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка. Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка. В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив. В някой краища този огън се нарича оврътник или овратник. Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

След Сирни Заговезни християните се отдават на строг великденски пост, през който изчистват не само тялото, но и духа си. Забранени са всички сватби, тържества и забавления.

Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден. Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят ”царя”. Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили. Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход – кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг. Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости. През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.