През 1958 г. в семейството на даскала Николчо Ванков и жена му Севаста се ражда шеста рожба – Симеон. Още на седем годинки момчето постъпва в Свищовското градско училище, а през юли 1867 година баща му го изпраща да учи в Одеса, а след това в град Николаев. През 1872 година Ванков се записва в „Николаевско-Александровското реално училище“ и полага успешно изпити в Петербургския минен институт и Константиновското военно училище. „Отначало аз постъпих в Минния институт, но мисълта и желанието да взема участие във войната за освобождение на България надделя“. Тези негови спомени са запазени в Държавна военна библиотека „В. И. Ленин“, фонд 212, дело 303м а.е. 1.
През 1876 г. Симеон Ванков постъпва във Артилерийскoто училище в Петербург, което завършва след края на Освободителната война. В деня, в който е подписана Търновската конституция е назначен в 26-а артилерийска бригада в Силеври. След войната служи в артилерията на Българската армия. Завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург през 1883 и отново се завръща у нас, а през 1885 г. първото българско техническо дружество в Русе. По време на Сръбско-българската война е началник на артилерийския арсенал в Русе, командва Дунавската флотилия, която снабдява с оръжие и припаси Северния отряд и гарнизона, бранещ Видинската крепост. Като офицер-русофил, Ванков участва в преврата срещу княз Батенберг. След контрапреврата емигрира в Руската империя, където през 1911 г. е произведен в звание генерал-майор.
Той има огромни заслуги за въоръжаването на руската армия в Първата световна война и за победния й изход. В това е категоричен историкът Максим Артемиев, развил темата на сайта на руския Forbes. Това се случва във време, когато имперската армия е на ръба на оцеляването. Ванков проявява завидните си знания и умения като организатор на оръжейното производство и металообработването. Оглавява Туркестанския и Приамурския военен окръг и Брянския арсенал в Москва. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток, а по време на Първата световна война генерал Ванков е ръководител на военното производство. След Октомврийския преврат през 1917 г. е уволнен от армията и се занимава с научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Чете лекции от 1917 г. в Московския университет „Михаил Ломоносов“, а от 1922 г. е професор по технология на металите.
Ванков умира в разгара на Сталиновите репресии – на 21 юни 1937 г. в Москва, на 79 години. Казват, че починал внезапно, мигове преди да го арестуват. Казват.
