Сборникът с разкази на проф. Иван Станков – „На два гласа” бе представен снощи в читалнята на РБ „П. Р. Славейков”.
Във вълнуваща и приятелска атмосфера „на два гласа” професорите Анчо Калоянов и Димитър Михайлов споделиха своите впечатления от новата книга на професор Станков.
В началото на срещата издателят Стойо Вартоломеев направи дарение от 33 книги за фонда на Регионална библиотека, по случай 33-та годишнина от основаването на издателството.
„Не само хората имат любими животни.
Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек.
Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ.
Единият да тегли към минор, другият – към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена.“
Авторът
Откъс от „На два гласа“
ПРЕДГОВОР С ДЯДО ПЕТКО
Когато наречем някой човек животно, трябва да внимаваме кого от двамата искаме да уязвим. То под небето всички сме божии твари, ама животинките са останали верни на Бога, та затова няма ад за тях. Грациозни или недодялани, красиви или грозни, кротки тревопасни или хищници – всички те са невинни. Не им е дадено да знаят как могат да бъдат нарушавани божиите закони. А на човека е било дадено. И той кажи-речи постоянно се е възползвал. Затова учителят на Александър Македонски благоволил да признае и човека за животно, но веднага се е застраховал – кръстил го социално животно.
Относно началото на близостта между животното и човека остават неизяснени доста въпроси. Когато преди петнайсет хиляди години в Евразия бил опитомен първият сив вълк и бил превърнат той на домашно куче, кой всъщност е направил избора за сближаване? Човекът или вълкът? Много е вероятно вълкът първи да се е завъртял около това странно двуного животно и като разпознал у него собствената си самотия, сприятелил се с него.