Изследването установи, че продължаващата пандемия от COVID-19 e условие за влошаване на психичното здраве и 22,6% от анкетираните реагират с депресия. Тя е полово и възрастово специфична като по-често и с по-голяма тежест засяга жените и възрастовите групи 20-29 г., и 70-79 г. Неработещите лица се оказват особено рискова категория, тъй като при тях депресивността е най-тежка и се среща най-често. Професиите, които са най-натоварени физически и психически по време на пандемията са медицински и в опит да се справят медицинските специалисти показват по-често лека и умерена депресивна симптоматика от другите хуманни и немедицински професионалисти. При лицата с хронични заболявания тежките форми на депресия са два пъти повече, в сравнение със здравите. Два пъти повече боледуващите от COVID-19 имат депресия, в сравнение с неболедуващите, и то в по-тежка степен. Сред негативно приемащите COVID-19 новини депресивните са близо осем пъти в повече, отколкото сред позитивно приемащите ги.
Във връзка с повишаването на честотата на депресиите в глобален мащаб се създаде и нов термин „Пандемия в пандемията“. Тъй като депресията е значимо психично разстройство на биологичното и социалното функциониране, за което е присъщо оттеглянето и не искането на помощ, то по време на пандемията е подходящ скрининг сред рисковите групи. Важен аспект от лечебния процес на боледуващите от COVID-19 е психологичната подкрепа, която да бъде включена максимално рано и да продължи достатъчно дълго време. Нужна е промяна и в новинарския поток за COVID-19, чрез която да се намали „облъчването“ и отблъскването на хората от важната информация за инфекцията.
Анкетата се проведе от 15.11. 2020 г. до 25.01.2021 г. – 8 месеца след като СЗО официално обяви пандемия от COVID-19 (11.03.2020 г.) и по време на продължаващо извънредно положение. Въпросниците бяха предоставени на 505 участници, различни по пол, възраст и професия по електронен път. От тях 75 % са жени и 25 % мъже. С депресивна симптоматика се оказаха 22,6%, а с нормални резултати – 77,4 %., сочи изследването. То регистрира близо 7 пъти увеличение на депресивна симптоматика, в сравнение с глобалните данни за депресия от 2017 г. (3,44%). Данните са сходни и с други проучвания (Bueno-Notivol J. et al, 2021). Този вид депресия можем да разглеждаме като стрес отговор на събитието COVID-19 (с манифестиране на емоционални, поведенчески и симптоматични невро-вегетативни промени), както и като „придобита безпомощност“ (Seligman M.,1991). Придобитата безпомощност е последица от всички загуби, които индивидите приемат като личен неуспех, поражение или провал, съчетани с намалени или липсващи възможности за контрол.
Анета МИШЕВА – психолог в СБАЛ по кардиология
