С поредния си проект-стенопис „Търновските благодетели“ – фасадна стена на ул. „Стефан Стамболов“, Ротари клуб – Велико Търново ще възкреси паметта на осем видни благодетели на старата столица. За съжаление те са позабравени и не толкова популярни, въпреки каузите си за града. Видните дарители ще бъдат изобразени на монументалния стенопис с площ 147 кв. м Той ще е в ахроматични тонове, предимно от златисто-кафявата гама и ще бъде реализиран по класическия метод на ръка. Целта на ротарианци е да си спомним за благодетелите на Търново, дарили средства за болници, църкви, училища, обществени трапезарии, стипендии за обучение и др. Стойността на проекта е 35 хиляди лева. Те са осигурени от Ротари – клуба и други спонсори, а изпълнението на стенописа безвъзмездно ще направят дамите от творческо студио GiArt.
Под стенописа великотърновските ротарианци ще поставят и информационна табела с данни за благодетелите. Паното ще бъде подходящо осветено, средата пред него облагородена. Това ще позволи мястото да стане една от туристическите атракции в старата столица при турове с нейни гости, а пространството пред него ще е подходящо и за открити уроци на подрастващите.
„Преди няколко месеца Ротари-клубът финансира издаването на книгата „Звезда Керванджийка“ на Змей Горянин за големия дарител и общественик на старо Търново хаджи Минчо. С този проект искаме да продължим да създаваме и възпитаваме култура към дарителството“, коментира пред журналисти Венелин Иванов – президент на великотърновския Ротари-клуб. А неговият пас-президент Станислав Стоянов припомни, че преди четири години ротарианци имат идея да направят динамична арт-инсталация, която да представя различни фигури, но това се оказва много скъпо начинание. Така се оформя следващата идея – изграждането на мащабния стенопис в памет на осем търновски дарители. Той не само ще напомня за делата им, но и ще е една провокация към съвременниците.
Фасадата на сградата, където ще се реализира проектът ще бъде санирана, направени са съгласувателните процедури с различните институции. При хубаво време през следващата седмица ще започнат и дейностите по създаване на мащабния стенопис „Търновските благодетели“. „Дарителството има дълбоки корени у нас още преди Освобождението, поощрявано е и в царска България. То е като обществен дълг не само към заможните, но и към другите граждани. След 1944 година тази традиция е подтисната, различни фондове са национализирани и държавата обявява, че поема грижите за финансиране, поддръжка и др., където е необходимо“, припомни историкът Емил Врежаков.
Търновските благодетели, които ще бъдат изобразени на мащабния стенопис са:
Стоян Киселов / 1872-1937/ – ктитор на църквата „Св.св. Кирил и Методий“, построена по инициатива на братята му Васил и Никола, дарител на читалище „Надежда 1869“ и на Мъжката гимназия „Св. Кирил“.
Стефан Белчев – роден на 24.10.1849 год. в Търново. Дарява по 10 000 златни лева на стопанското училище „Трудолюбие“ и на безплатните ученически трапезарии при мъжката и девическата гимназия. Дарява 2000 златни лева на читалище „Надежда“. След смъртта си оставя 100 000 лева за построяване и издръжка на основно училище в Търново.
Петър Аладжов – роден в Търново на 25.09. 1908 год. – През 1990 год. дарява 200 000 германски марки за изграждане на паметник на Стефан Стамболов във Велико Търново, издигнат в началото на Самоводската чаршия. Дарява и част от нумизматичната си колекция на Регионалния исторически музей в старата столица, избран за неин почетен гражданин през 2001 год.
Панарет Рашев – висш духовник, участник в църковно-националното и просветно движение /1808 – 1887/. Митрополитът още приживе прави щедри дарения на българската просвета и култура. Предоставя 10 000 австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец и др.
Никола Хаджиславчев – роден в Търново през 1853 год. – В памет на починалия си син, със съпругата си даряват през 1923 год., 100 000 лева за образуване на фонд „Славчо Н. Хаджиславчев“. От лихвите му се учредяват стипендии за млади търновци в средни и висши училища в България. Хаджиславчеви даряват още 100 000 лева на Втора прогимназия „Иларион Макариополски“ за образуване на фонд за облекло на бедни ученици. Предоставят големи суми и на ТД „Трапезица“ и читалище „Искра“.
Петър Керемекчиев /1826 – 1881/ – завещава 20 000 лева на настоятелството на болницата „Св.св. Козма и Дамян“ и училището „Св. Кирил“ в Търново. С негови средства е основан фонд на народното образование „Петър Керемекчиев“ за придобиване на образование в Европа. Благодарение на него до началото на 20 век висше образование придобиват 77 българи, които по-късно заемат високи длъжности в различни сфери.
Мария Попова /1843 – 1908/ С активното й участие и със средства на женското благотворително дружество „Радост“ през 1898 год. открива шивашко училище „Трудолюбие“. Дарява със съпруга си за него средства, а по-късно със завещание оставя на дружеството къща и дюкяни в центъра на града, част от недвижимите си имоти и ценна библиотека, както и сумата от 14 хиляди лева.
Панайот Ангелов – роден през 1858 год. в Търново. Той е един от крупните дарители на града. Дарява средства за приют за стари хора, а цялото си имотно състояние, възлизащо на 1 000 000 златни лева, завещава за благотворителни и просветни цели, като създава благотворителна фондация към Търновската община и шест благотворителни фонда към Военното училище.
