„Ситуацията е много интересна. Предизвикателство е за всеки”. Така ведро обяснява онлайн обучението Антоанета Димитрова, майка на две деца от Велико Търново. Едното първолак от ОУ „Патриарх Евтимий”, а другото – дете на 3 години в детска градина. Заедно с тях тя спазва наложената карантина у нас във връзка с коронавируса – у дома е, помага на по-голямото да се обучава дистанционно, на по-малкото да си играе, а тя самата и работи.
„Времето не стига на никой, трябва да се учим взаимно – преподаватели, ученици и родители. Но смятам, че се справяме успешно в последните дни. Всички влязохме в ритъм. Госпожата си провежда успешно урока, задава си задачите. На децата им е интересно, предизвикателство е и за тях. Нещо различно е, нещо с което трябва да се справят”, обяснява Тони, която е компютърен специалист. Неслучайно тя е в помощ и на госпожите – Светлана Петрова и Росица Радева, и на останалите родители от I „д“ клас.
„Помогнах на госпожите да се нагодят към новите технологии и онлайн платформата с допълнителна информация. А именно – как в реално време да използват програмата. Непознато приложение беше и за тях, и за нас. Разучих я. Помогнах и на родителите, да поясня как да се регистрират, да покажат на децата си как да се държат в един онлайн урок – да са тихи, да внимават пред камерите било то на компютри, телефони или таблети, да слушат, да внимават, да не си пречат. Почти като в един реален час, само че не са седнали един до друг, а се гледат”, разказва родителката на първокласник.
Тя смята, че ще успят децата да усвоят материала с удължената ваканция, няма да изостанат. В помощ е това, че те вече са научили азбуката, и по математика напредват.
„И при домашните работи си е малко предизвикателство. Снимаме с телефоните и изпращаме по имейл за проверка на госпожите. Те ни връщат след това отговор, какво има още да подобрят децата. Опитват се и те да не натоварват родителите. Защото ние работим от вкъщи, кой има и други ангажименти. Опитваме да си пестим времето взаимно”, уверена е Тони.
Докато баткото учи, и малката госпожица също е ангажирана. Родителката й намира забавни игри или изпълнява препоръките и задачите на също активните госпожи от детската градина в тяхното дистанционно обучение.
„С мърморене няма да стигнем до никъде. Имаше опити да се противоречи от страна на родителите, но всички видяха, че това е посоката, в която трябва да работим, за да са добре децата. Такава е ситуацията. Всички сме поставени в такива условия, не само у нас и в чужбина е така. Всеки учител търси начин как да си навакса и как да се свърже с децата. За тяхно добро е. Трябва да се работи в екип, за да се случват нещата, както трябва”, мъдро заключава родителката.
Кремена Крумова – Попова
