В залата на Руско-турската война в музей „Възраждане и Учредително събрание” са експонирани оригинални униформи на руски войници и офицери, опълченци, лични вещи, снимки и отличия на опълченци от Търновския край, предмети свързани с историческата памет на българите за войната.
Сред тях се открояват Униформа на редник от IV-ти Казашки полк по време на Руско-турската освободителна война. Тя включва ботуши, куртка, фуражка и клин, изработени от тъмносиньо сукно и украсени с червени кантове. Униформата е допълнена от кожен колан и кобур. Униформата на офицер от руската армия включва ботуши, куртка, фуражка и клин. Изработени са от тъмносиньо сукно, украсени с червени кантове и сърмена украса на яката, ръкавите и пагоните. Двете униформи са предадени в Търновския музей от експозицията в с. Горна Студена, Свищовско през 1996 г.
През 1992 г. в двора на църквата „Св. 40 мъченици” са разкрити останките от две погребения на руски офицери, участници в Освободителната война. Запазените части от руски офицерски униформи са предадени на РИМ-Велико Търново от ръководителят на разкопките н.с. кин Пейо Гатев от АИМ при БАН. В залата на Руско-турската война са експонирани части от калпак със златовезана сърма във формата на кръст, еполети на офицер от 19-ти Костромски полк, металически копчета с полусферична форма, нагръдно кръстче от кехлибар, пръстен, петлици от кител и офицерски колан.
В експозицията се пазят снимки и ордени на свещеник Петър Драганов – участник в Българското опълчение. Петър Драганов е роден в с. Дичин, Великотърновско през 1847 г. Участник е в Априлското въстание и един от оцелелите въстаници при Дряновския манастир. Заедно с брат си Величко се записва в редовете на Българското опълчение. Той е свещеник в III-та опълченска дружина. На 18 май 1877 г. в българския лагер край Плоещ пристига делегация от гр. Самара, която носи знамето, ушито през 1876 г. за „южните славяни борещи се за свобода”. Тържествената церемония по освещаването на знамето се води от свещеник Петър Драганов, а негов помощник е архимандрит Амфилохий Михайлов. Свещ. Петър Драганов е отличен от руското командване с орден за участието му в Българското опълчение и орден за участието в боевете при Стара Загора и Шипка – Шейново. След Освобождението свещ. Драганов се установява в с. Дъскот, Павликенско и там умира през 1913 г. Снимките и личните вещи на опълченеца от Търновския край са съхранени в къщата на Асен Попов в с. Дъскот. През 1961 г. той ги дарява на Търновския музей.
Част от музейната експозиция са кокарда и тръба на опълченеца Никола Ненов. Кокардата е метална, добре запазена, с надпис: „За отличка в Турската война в 1877 и 1878 г.” Тя е с размери 11/2 см. Открита е в неговия дом при реставрация. На същото място е намерена и металната тръба от духов музикален инструмент, с халка и шнур за окачване. На нея има надпис: „MARTYN SIGNAL”. Двата предмета са предадени в музея от Юлиян Чавдаров.
В екпозицията се съхранява Георгиевски кръст със следи от цветна инкрустация. Горното рамо липсва. Той е с размери: 9.5/10.5 см. Открит е в района на Марянската позиция в близост до гр. Елена. Постъпва като дарение в Търновския музей през 1988 г. от археолога проф. Хитко Вачев.
В залата на Руско-турската война на централно място е поставен и Паметен знак, посветен на освобождението на с. Пушево, Великотърновско. Изработен е от пясъчник с неправилна форма, с размери: 40/28 см. На една от стените е издълбан текст: „Свободна България в 1877 г. ме(сец) юния 24.” Неизвестият автор визира освобождението на с. Пушево от руските войски на 24 юни/6 юли 1877 г. Камъкът е открит от местния жител Стоян Цонев, вграден в оградния дувар на неговия съселянин Георги Минчев. Той е предаден в РИМ –Велико Търново през 1988 г.
Във музей „Възраждане и Учредително събрание” е експониран Колан, изработен с техника „на корите” от разноцветни вълнени конци. Има дължина 307 см и ширина 3,2 см, с дължина на ресните 48 см. На лицевата му страна са оформени по дължина три полета, в средата съдържа надпис, с червени букви на зелен фон: „Да се знай: този колан на Велика и Пена: ще пишем Русия освободи България”. Следват още няколко имена „Пъро, Вили, Иван, Йорго”. Текстът е изпълнен в духа на приписките към старите богослужебни книги, в които авторите записват събитията и своите имена. Гърбът на колана е орнаментиран по същия начин и само средното поле оформя текста със зелени букви в негатив на червен фон. Техниката, колорита на цветовете, орнаментите и надписа дават основание за твърдението, че коланът произхожда от селищата по линията Сухиндол, Павликени, Караисен и е изработен не по рано от края на XVIII в. и не по-късно от началото на XX век. Най-вероятно коланът е изработен непосредствено след Освобождението 1878-1879 г. за да напомня за историческото събитие. Той постъпва в музея, като откупка от Георги Дончев Гализов през 1998 г. и е резултат от събирателската дейност на уредника Тянка Минчева.
В музея се съхранява една изключително красива икона с изображение „Св. Николай”. Изработена е върху кадифе със златовезана сърма от съпругата на Константин Атанасов. В долния край на иконата е избродирана годината „1877” за да напомня паметното събитие. Поставена е в дървена рамка, със стъкло и има размери 16/22 см. Съхранена е в рода от сина на Константин – Йордан Атанасов, който през 1992 г. я подарява на Търновския музей.
доц. д-р Светла Атанасова
Регионален исторически музей – Велико Търново
