Изгряващият български художник Радоил Серафимов участва в проекта „1м2 Изкуство“, организиран от ТАМ, пространство за култура и социални инициативи в старата столица, съвместно с куратора Мартина Йорданова. Проектът е финансиран от община Велико Търново по програма „Култура и изкуство“.
Радоил Серафимов (1988) е роден в Габрово. През 2012 защитава магистърската си степен специалност „Живопис” във Великотърновският университет „Св.Св. Кирил и Методий”. Към момента работи над докторската си теза.
Има награда от Художествена Галерия “Христо Цокев” от пролетен салон на габровските художници през 2016 г. „Едмонд Демирджиян“, с изложба в галерия „Ракурси“ през 2014 г., гр. София. Наградата е насочена към млади живописци за обещаващо развитие и посветеност в изкуството.
С куратора Мартина Йорданова се запознават в галерия Heerz Tooya Велико Търново, след което имат други случайни срещи, в средите на изкуството. През вече изминалото лято Радоил получава предложение за самостоятелно представяне и съвместно работят върху настоящата изложба “Диско’’, която може да видите в “1м2 Изкуство” в ТАМ до 28 ноември.
“1m2 изкуство” е съвместна инициатива на куратора Мартина Йорданова заедно с ТАМ – пространство за срещи, събития и изложби в град Велико Търново. За втора година “1м2 изкуство” представя артисти от съвременната българска и международна сцена в рамките на пространство с големина от 1 кв.м.
Вдъхновено от концепцията за white cube (*бял куб), проектът дава възможност на млади и утвърдени автори да покажат свои творби в една нестандартна изложбена среда.
Проектът е подкрепен по програма „Изкуство и култура” към Община Велико Търново.
Защо “Диско”?
Текстът, който написах за “Диско”, е съпътстващ към работата и малко по-широк и условен. Това е една картина от период, в който имам и други подобни търсения с други образи. По подобен начин съм се изразявал в други работи и исках картината да бъде оставена по-свободна за интерпретиране. Но изображението, което всъщност ме вдъхнови за тази работа, е от друго заведение в Габрово, където присъстваше тази тонколона. Всеки път, когато минавах по улицата и наблюдавах светещата тонколона вътре, като някакъв примамлив знак от цветове, бях привлечен едва ли не, да вляза вътре и да чуя музиката. В един момент този образ ме предизвиква да направя картина изваждаща изцяло сюжета от контекста си. Сега, представена в ТАМ, работата намира своето място много по-добре, отколкото, ако беше представена в едно типично изложбено пространство, с друг тип осветление и особености.
С какво се различава съвременния художник от традиционното разбиране за професията художник?
Традиционното разбиране за професията художник, също се променя с художествената дейност. Ако разбирането преди 100/200 години за художествената дейност е било едно, то днес е коренно различно на база развитието на самото изкуство, на самите художници и на тяхната работа. На мен веднага ми изниква въпроса: Какво е традиционното разбиране? Живописта продължава да се развива, да всмуква в себе си влияние от други медии, да ги преработва и да ги задържа отново в себе си.
Има ли пазар в България за съвременна живопис и има ли галерия, която да те презентира?
Този въпрос се поражда все по-често, поради явната нужда съвременното изкуство да се развива. Пазар развит, както в западния модел, реално няма. Има няколко колекционера, които колекционират млади автори и съвременно изкуство. Аз се сещам единствено за Николай Неделчев с неговата колекция. Не работя с галерия, която да ме презентира за момента.
Каква е причината зад избора ти да правиш това, което искаш, пред това, което се търси?
Аз съм правил и това, което се търси от широката публика, поради чисто финансови подбуди. Причината да правя това, което искам, е, че имам търсения и намерения много по-близки до творческата дейност поради необслужването на чужди вкусове.
Как съчетаваш работата си с художническата си практика?
Съчетава се трудно, поради невъзможността да бъда повече време в ателието ми. От друга страна, както споменахме в другите въпроси, тъй като няма галерия която да ме презентира и няма пазар на съвременното изкуство в България, с което да можеш да се издържаш постоянно, ти трябва да работиш нещо друго и да имаш доходи от друго място, за да можеш, и да съществуваш, и да се самофинансираш за да реализираш идеите си.
Кое е най-смелото действие което си предприел творчески?
Трудно мога да дам конкретен отговор. За момента като смело действие се сещам единствено за определени мои картини, които рязко са бягали встрани от повечето ми работи. Предполагам, че ще имам смели действия за в бъдеще и, че ще имам устойчивостта да не се ограничавам в удобна за мен, комфортна, постоянна среда на правене на картини. Когато имам нещо на ум в главата, не се колебая да го изкарам навън, то да излезе наяве и да просъществува. Изисква се смелост и да разрушиш картина върху, която си работил дълго без задоволителен резултат. Така че имам подобни картини или тематики, които примерно за някои хора може и да бъдат провокативни или да изглеждат по някакъв начин по-скандални.
От къде черпиш вдъхновение?
От литературни произведения и от всичко, което ме заобикаля. Движиш се, пътуваш, виждаш нещо – то те впечатлява по някакъв начин, не само като цвят, а като ситуация, като сюжет, разказ и т.н. С последните ми работи примерно, вдъхновението е изцяло затворена система. Тъй като те са предимно абстрактни картини, където вече вдъхновението идва от самия процес на създаване на картината, от боята, от нейното движение и представа за развитие на картината, и самия процес на реализирането.
Много вдъхновяващо ми действа на Кандински “За духовното в изкуството”, особено когато той започва да говори за различните цветове. Начина, по който той ги описва наистина може да те вдъхнови и ти си ги представяш в съзнанието, всеки един от тях и техните вибрации. Намирам вдъхновение и в киното, като имам картини за които съм взимал образи от филми.
Какво ти е мнението за арт сцената във Велико Търново?
Има някакво раздвижване в художествената сцена определено. Както със събитията, които се случват в ТАМ, при Галин Попов и кураторът Мартина Йорданова, така и от почти една година насам в новото пространство на Ларс Нордби галерия Heerz Tooya. В този ред на мисли, вкарване на по-свеж поглед за това, как може да се представя изкуство и в алтернативни пространства е полезно.