Култура

Радко Пенев: Третата ми книга ще е коренно различна от „Ритуалът” и „Грехът на Лилит”

„Когато пишех „Ритуалът”, вече имах идеята за „Грехът на Лилит”. В момента, в който завърших „Ритуалът”, веднага отворих нов файл и започнах да пиша новата книга. Това се случи и сега – приключих с писането на „Грехът на Лилит” и веднага започнах друг проект, който обаче не знам дали ще види бял свят, защото историята е коренно различна. Няма нищо общо с двата ми трилъра, книгата ще е в друг жанр.”, разказа Радко Пенев по време на срещата си с търновската публика в клуб „Седем“.

Старата столица е първият град след София, в който писателят представи новия си роман „Грехът на Лилит”, който вече се радва на добри отзиви. Книгата излезе година след дебютния му роман „Ритуалът” (2016), а жанрът е същият – исторически трилър. Самият Радко Пенев стана известен сред любителите на жанра  като „българския Дан Браун”.

„Дан Браун е изключително успешен автор. Трябва да призная обаче, че не всички негови книги ми харесват. Не се опитвам да го имитирам, в книгите си преследвам свой собствен стил, но сравнението ме ласкае, тъй като Дан Браун е известно име и книгите му се харесват. Надявам се това да е причината да ме сравняват с него.”, сподели Радко Пенев.

Дебютният му роман „Ритуалът” е писан около три години, като голяма част от времето Радко Пенев е отделил на проучвания. Книгата разказва историята на младия емигрант Петър Георгиев и доктора по археология Боряна Казакова, които преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. В „Ритуалът” Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството. Кой е Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? Това са въпросите, на които читателите ще си отговорят.

Пред търновската публика Радко Пенев призна, че изобщо не е очаквал, че книгата ще бъде издадена. Изпратил ръкописа в издателството и само след 10 дни Захари Карабашлиев му върнал окуражително писмо. Сега вече тиражът на „Ритуалът” е почти изчерпан, а втората му книга „Грехът на Лилит” е на път да постигне успеха на първата.

Радко Пенев разкри, че е имало идея за заснемане на филм по първия му роман:

„Имаше такива разговори, не директно с мен, а през издателството. Не знам дали ще се реализира тази идея, но имам визия за героите си – знам как изглежда и как говори всеки от тях. Пиша много образно и кинематографично, харесва ми похватът, наречен „покажи, вместо да казваш” („show, don’ t tell”). Така че книгите ми много лесно биха станали на филм. Но когато пиша, аз просто искам да разкажа една интересна история, която да се хареса на читателя. Не се интересувам дали книгата ще бъде екранизирана или не.”

В „Ритуалът” Радко Пенев описва подземното жилище на тракийския цар и бог Залмоксис, което, според проучаванията на дългогодишния директор на музея в Исперих Йордан Стефанов, се намира под Свещарската могила.

„Това не е проучено напълно, а и за съжаление Йордан Стефанов вече не е между живите. Но има читатели на „Ритуалът”, които тръгват да търсят местата, описани в романа. Някои дори се свързват с мен, за да ме питат как да стигнат до Бакърлъка например. Питат ме и къде е храмът, а там храм няма”, усмихва се Радко Пенев.

Той самият е бил на всички места, описани в „Ритуалът”. От местата в „Грехът на Лилит” обаче е посещавал само Кеймбридж и Лондон – там, където започва действието в романа. Но за проучванията си е търсел най-достоверните източници.

„За „Грехът на Лилит” се допитвах до мои колеги, военни, които са служили по тези места. Наскоро ме обвиниха, че героите в романа много лесно пресичат границите. Но точно мои колеги, които са служили на границата между Йордания и Сирия, са ми описвали много детайлно какво представлява самата граница, кой я охранява и колко лесно може да се пресече. Много от информацията в „Грехът на Лилит” дойде и от разговорите ми с вярващи за Библията и религиите. В книгата има много силен философски елемент, който обаче съм оставил на втори план, защото не искам да натрапвам идеи, а да задавам въпроси, на които читателите сами да си отговорят.“

В „Грехът на Лилит“ кървавото убийство на арабски професор, смятан за отдавна изгубен сред пясъците на пустинята, озадачава полицията в Кеймбридж. Шумерска глинена плочка изправя българския археолог Боряна Казакова и асирологът от Британския музей Меган Сегар пред мистерия, извираща от дълбините на времето. Мястото, където е възникнала човешката цивилизация крие тайна, за която някой е готов да убива. Как е създадена Библията? Всемогъщ ли е Господ? Боряна Казакова и Петър Георгиев още не са се възстановили след събитията, описани в Ритуалът, когато съдбата отново ги запраща в шеметно състезание на живот и смърт с апокрифна секта и свръхестествени сили.

Търновци бяха любопитни защо Радко Пенев, който е морски офицер, разказва истории за светилищата на древните траки или за далечна Месопотамия, а не за морето:

„Продължавам да бъда морски офицер, въпреки че сега плавам „на бюро”, не съм на кораб вече. Но във флота има много истории. Това е като едно малко общество – има страдания, радости, надежди, любов.. Проблемът е,че историите във флота се случват на брега, а се изживяват в морето. А колкото по-силно изживяваш една история в морето, толкова по-трудно е да я опишеш, когато слезеш на суша. Но предполагам, че ще дойде времето и за такава книга.“

„За мен е особено удоволствие да се намирам тук, защото по бащина линия съм северняк. Прекарал съм много лета в Павликени и претендирам, че нося духа на местните хора – аз съм един от вас.”, обърна се към търновци Радко Пенев, а след разговора с читателите раздаде и автографи.