Академични представители, студенти, неправителствени организации, граждани и журналисти от трансграничния регион по поречието на р. Дунав събра в Русенския университет Българо-румънски форум, посветен на 10 годишнината от приобщаването на двете страни към Европейския съюз, миналия петък. Повод за дебат относно бъдещето на двете страни повдигна и предстоящото председателство на съвета на ЕС, което всяка от тях ще поеме през следващите години. Грешките от миналото, постиженията до момента и перспективите пред членките коментираха редица специалисти и представители на Европейския парламент.
Събитието откри Теодор Стойчев, ръководител на информационното бюро на Европейския парламент у нас, който подчерта благоприятната тенденция за нарастващо доверие към ЕС и от двете страни на Дунав. Според последното проучване на Евробарометър, публикувано миналата сряда – близо две трети от европейците смятат, че техните страни са спечелили от членството си в ЕС. У нас – това доверие е нараснало със 7 % в сравнение с миналата година, коментира той. В израз на подкрепа към общите усилия в трансграничния регион, Стойчев припомни вечната мъдрост – „Ако искаш да си бърз- тръгни сам, ако искаш да стигнеш далеч – вървете заедно”. Русенският университет, където още през 90-те години е разкрита първата у нас специалност „Европеистика” не е избран случайно за домакин на конференцията, заяви неговият възпитаник и зам.-кмет на крайдунавския град – Страхил Каракчански. Той също се позова на статистиката за нарастващо доверие, която често остава в сянката на евроскептицизма.
Преди присъединяването към ЕС и България и Румъния се бяха обърнали повече към Брюксел, отколкото една към друга, отчете евродепутатът Георги Пирински от групата на прогресивния алианс на социалистите. Той посочи нарастващото сътрудничество между двете държави като благоприятен факт и един от най-осезаемите резултати на регионално ниво. Въпреки, че по време на избори темата за това – какво ни е отнела демокрацията е разменна монета в кампаниите на партиите, то през останалото време по отношение на ЕС опозицията демонстрира съгласие с европейските ценности. За да изтъкне всички ползи от членството на България, социалистът избра да си послужи с цифри. Сериозен прираст от почти 50% на БВП от 2007 до 2016 посочи Пирински. Разликата в евро е от 32,5 млрд. през 2007, до 48 млрд. през 2016. На глава от населението ръстът е от 41% на 48% – това социалистът изтъкна като още едно сериозно постижение, макар че според него е необходимо това нарастване да се случва с по-бързи темпове. Проблем е и икономическата разлика между севера и юга, която се наблюдава и у нас и в Румъния. Що се отнася до рисковата бедност, Пирински отбеляза напредък от 33,5% подобрение – общото равнище на бедността за 2016 е под 40%. Въпреки това България и Румъния остават водещи в тази класация, поне засега.
Юбилейната равносметка обедини представителите на двете страни около идеята, че ползите са много, но има и още много което трябва да се направи. Когато преди десетилетие на 31 декември часовникът удари полунощ, вълни от европейски знамена погълнаха улиците на София и Букурещ бяха, спомниха си участници в конференцията. Притаили дъх в очакване на чудо, двата народа мечтаеха за дългоотлагани промени, оздравяване на икономиката, вливане на чуждестранни инвестиции и затихване на корупцията. Тогавашния президент на Румъния Траян Бъсеску каза „пътят беше труден, но достигнахме Европа”, а българският му колега Георги Първанов определи присъединяването на двете страни като „божествен момент”. „Няма нищо божествено зад това, тъй като зад този акт стои трудът на хиляди хора, обединили своите общи усилия” категоричен бе най-младият депутат измежду близо 800-те членове на Европейския парламент Андрей Новаков от ГЕРБ и ЕНП. Броени дни, преди тежките преговори за бюджета на ЕС за 2018 г., в които Новаков ще вземе участие, той изтъкна не само финансовите ползи от членството, а и онези, които не могат да бъдат измерени –безценният опит, който българските студенти по „Еразъм” вливат от чужбина, и реалните инфраструктурни резултати от различните оперативни програми и ред други.
В слушалките на присъстващите превод на български поднесе популярният журналист Владимир Береану. „Аз не виждам човека, който превежда – но не ми е нужно, гласът е достатъчно разпознаваем, каза още Новаков и посочи това като отличен пример как човек с корени в една от страните на трансграничния регион може успешно да се реализира в друга”.
