Прекрасен предколеден подарък за българската класическа сцена подготвя проф. Томислав Байнов , който от три десетилетия живее в Германия. Той изнася концерти с ансамбъла си в Пловдив, София, Велико Търново и Варна.
Проф. Томислав Байнов е роден в семейство на музиканти в София. На музикалната сцена стъпва едва петгодишен. Негови учители са Константин Ганев, Джулия Ганева, Величка Савова, Панчо Владигеров, Лазар Николов. Продължава обучението си във Висшето училище за музика в Тросинген, Германия при проф. Йохан ван Беек. Лауреат е на редица международни конкурси, член на жури в престижни международни музикални форуми, университетски преподавател и водещ на майсторски класове. Репертоарът му обхваща над 40 клавирни концерта, солистични, ансамблови и камерни творби, а дискографията му включва множество студийни записи и концертни изпълнения.
Проф. Томислав Байнов ще проведе и майсторски клас с талантливи деца от Велико Търново. Откритият урок ще е на 21 ноември в Двореца на културата и спорта „Васил Левски“ броени часове преди уникалния концерт на 16-те музикални светила, който ще зарадва почитателите на класическата музика в старата столица. В майсторския клас ще се включат деца-пианисти от Музикалната школа на Младежки дом-Велико Търново и от СУ „Емилиян Станев“.
Как се чувствате в България, да се завърнете след толкова години?
Чувствам се добре в България. Поласкан съм, че съм поканен да участвам. Щастлив съм, че този уникален класически концерт може да се проведе тук и това е още по-хубаво, че българската публика може да се запознае с нас, а членовете на ансамбъла могат да се запознаят с различни аспекти, с различните градове, в които ще гостуваме. В България идваме за първи път. Това е четвъртата страна в света, в която ще се проведе такъв уникален концерт на 8 пиана на 16 музиканти на 32 ръце. Изнасяли сме го многократно в Германия, както и в Италия и Канада.
Как се роди идеята за вашия ансамбъл „Байнов” и музика на 8 рояла?
Идеята се роди още докато учих в консерваторията в България. Това тук беше невъзможно да се създаде. По-късно стана по-ясна идеята, и то в Германия. Исках да имам оркестрален звук, повече пиана. Германия е водеща с пиано индустрията си и клавирните си фирми. Там имах възможност да получа логистиката и инструментите. Мислех първо свирене на 4 ръце, после с четене на огромно количество литература проучихме свирене на 6 ръце на едно пиано, както и музика на трима души или 6 ръце на едно пиано. Мога да докажа същестуването на 400 пиеси за трима музиканти с едно пиано на 6 ръце, на почти толкова за читирима пианисти и две пиана и така нататък, аз преработих някой неща… А оркестърът ми е създаден през 1979 година в Германия.
Какво ще чуе публиката на концерта Ви?
Ще поднесем известна музика с друг звук, с друга звукова култура. Ще се наслади на произведения Моцарт, Росинси, Карл Черни, Рихард Вагнер, Дариус Мийо, Джордж Гершуин и др. Квадрофония ще се разнася с различни теми.
Докоснали сте се до архивни ноти от XIX век! Те оживяват след Ваша преработка! Това е магия, да се докоснете до онова време, да „събудите” ноти на повече от век?
Така е. Докато XVIII век е бил разцветът на изпълнения на пиано на 4 ръце, то XIX век е бил разцветът на музиката на 6 и 8 ръце. Тогава хората са нямали радио, телевизор. Те сами са музицирали. Имало е купища от преработки на оперни овертюри и маршове, валсове и други пиеси, симфонии. Свирило се е „хаус музицирен”. Уникалното е било да имаш концертната атмосфера вкъщи. Разцветът на клавирната индустрия е била тогава. Нови модели пиана са се измисляли. Тогава изникват купища от преработки на известни и неизвестни автори. Тези неща се забравят след двете пагубни Световни войни и се губят. Отново поединично изплуват към 80-те години на миналия век някои пиеси отново. И моята задача беше да изровя тази погребана литература. Петцифрени суми за ноти съм давал. Но ги преработих. След това дойдоха и съвременните композитори, репринт направиха и от композиторските фирми. Това ме радва. Няма никакъв проблем някой да ме копира, защото музика за ансамбловото свирене е за всички. Може да се каже, че доста хора вече обръщат внимание на ансамбловото свирене, отколкото преди.
Кремена Крумова – Попова
