Ниската раждаемост, застаряването на населението и високата смъртност са бич за българското общество. Наблюденията показват застрашаваща тенденция, която води до негативни последици с дългосрочни отражения върху всички сфери на обществения живот в България включително и върху академичните среди. Това твърди проф. Димитър Симеонов в изследването си на тема „Реалност и тенденции в демографско-селищното развитие“. Симеонов е професор по география, университетски преподавател, зам.-ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, член на Управителния съвет на Българското географско дружество.
„Ние не можем да решим проблема за една-две години. Трябват политики, които да се следват от всички български правителства и кметове. Необходимо е да преодолеем стереотипа на българина, че можем да се справим сами. Всички държави в Европа и света, които са добре развити икономически и стопански, разчитат на мигранти, а ние имаме големи общности в Украйна, Западните покрайнини, Северна Македония, в западните държави работят наши емигранти, които биха могли да се върнат, ако създадем условия. Без външна миграция, без свежа кръв в държавата ни аз лично съм песимист, че нещата ще се оправят“, казва проф. Симеонов. По негови думи България по раждаемост е на средно статистическа позиция с Германия, но жените във фертилна възраст у нас са намалели за 10 години с над 280 хиляди. „Проблемът със застаряването е бич за България. Той е свързан с пенсионната и социалната система и до 10 години ще се окаже, че всеки работещ българин ще трябва да издържа не един ученик и един пенсионер, а двама пенсионери и един ученик, а това ще изисква супер иновационна и супер модерна икономика, което, надявам се, да стане, но ще видим“, коментира университетският преподавател.
Според него демографските и селищните процеси трябва да се разглеждат паралелно, за да има подобряване на административно-териториалното устройство, което не е променяно от 1997 година. „28-те области трябва да се запазят, но общините, които са 265, трябва да бъдат претеглени през т. нар. асинхронен модел на управление. Повечето от тях нямат възможност да се самоиздържат и това води до негативни последици. В България по европейски стандарт са обособени статистически райони. Данните от последното преброяване обаче показват, че два от регионите – Северен Централен и Северозападният – вече не отговарят на минималния критерий да имат 800 хиляди жители. Затова съм поддръжник на тезата за създаване на Западен, Източен, Северен и Южен район. В устройството на една държава трябва да има два принципа. Първият е солидарността. Западният би включил областите от днешния Северозападен район и Югозападния, т.е. ще се съберат най-развитият с най-слабо развития. Източният би могъл да включи принципа на конкурентоспособността – това ще бъдат областите около Северното и Южното Черноморие“, обясни географът.
За Великотърновска област като негативни тенденции изследователят откроява намаляващото население и липсата на пътна инфраструктура. „Областта е сред районите с най-много села без население, броят на населението между преброяванията от 2011 г. и 2021 г. е намалял с близо 25 хиляди човека – 60% заради по-високата смъртност отколкото раждаемост и поради миграционни процеси“, отбелязва проф. Симеонов.
Проучването „Реалност и тенденции в демографско-селищното развитие“ е част от многогодишните социално-икономически географски изследвания на проф. Димитър Симеонов, свързани с издаването на нов Учебник по география на България и с монография за качеството на живот.
Снимка – Фейсбук
