Много е спорно кой какви дивиденти извлече по време на извънредното положение, тъй като в България нямаше нормална политическа дейност. Това каза пред Общинското радио професорът по политология Тодор Галунов в отговор на въпрос – облагодетелстваха ли се партиите при разпространението на епидемията с COVID-19.
Кое прави впечатление
Партиите малко се поскриха в публичното пространство, но безспорно най-активната фигура беше премиерът Бойко Борисов, т.е. донякъде името на партия ГЕРБ беше изместено от името на нейния лидер. Според мен той се опита да извлече най-големи политически дивиденти или просто ги извлече, без да иска. БСП не успя да извлече политически дивиденти и дърпа леко назад. Другите партии също не блеснаха.
Ще се появят ли идеи за нови политически проекти
Според мен те ще се проявяват в близко бъдеще. В България политиката винаги се къса оттам, където има да се къса, т.е. всеки нов проект трябва да къса или от ГЕРБ, или от БСП. Другите партии са достатъчно малки, за да има какво да се вземе от тях. Примерно от ДПС не може да се вземе почти нищо
Ако изборите бяха сега
Най-вероятно първата и втората партия ще запазят своите позиции. Това е 100% сигурно. Третата ще бъде ДПС, четвъртата ще произлезе някъде от патриотите. Дотук са сигурните прогнози. За влизането в парламента вариантите са различни, но да речем там ще се борят Демократична България, евентуално проектът на Слави Трифонов, за когото продължава повече да се говори, отколкото да се прави – и евентуално някакъв нов политически проект, като от парламентарната сцена ще изчезне със сигурност „ Воля”.
Къде е президентът в схемата
Струва ми се, че той беше малко по-пасивен, отколкото се очакваше. Ако президентът иска да ускори отново своя рейтинг – сега той трябва да е доста по-активен, защото след година и няколко месеца имаме и президентски избори. Остава дилемата дали ще има президентски двубой Радев – Борисов. Това още не може да се каже, но положението ще бъде президент Радев и президент, посочен от Борисов. Тази битка ще продължи, тя не е спирала впрочем, пандемията малко наклони везните в полза на премиера.
Ще има ли взрив на националната идея в европейски план
Идеята за националната държава не просто не е забравена, а набра нова скорост и ми се струва, че в бъдеще в Европа ще има подклаждане на стария дебат – Европа федерална, единна с доминация на европейското гражданство – или Европа на отечествата. Кризата наля вода в мелницата на привържениците на Европа на отечествата.
В началния етап на разпространението на коронавируса Европа не действаше енергично, закъсня с помощта за Италия. Това няма как да не породи по-национални чувства в посока на най-пострадалите държави. Европа има нужда от сериозна преоценка на ситуацията, защото й се струпа много – напускането на Великобритания, пандемията, призивите в Италия за ревизиране на тяхната политика в ЕС… Виждаме, че има проблеми в Унгария. Мисля, че е време за нов тип европейски политици с по-голямо излъчване, които могат да възстановят силата на европейската идея, която леко се принизи в последните месеци.
Що се отнася до България – тук също има призиви за повече национална политика, но претендентите за слава в това пространство, което наричаме патриотично или националистическо, станаха много. Не изключвам в бъдещи парламентарни избори да се явят няколко формации и да претендират за националистически вот на избирателя.
Време е за нов тип политици,
които да бъдат на нивото на това, което се изисква от тях в неспокойния вече и бурен свят. Българските политици ще трябва да покажат политическо и дипломатическо изкуство, за да може бързо да възстановят България и да я пазят от нови тежки кризи, но всичко ще се развива под знака на идващите парламентарни и президентски избори. Очаквам нов взрив на политическата партизанщина, чийто основен принцип е – няма значение какъв е нашият опонент, той винаги е лош, докато нашата партия и нейните представители са най-добрите. Този модел в България се играе поне от 140 години, каза проф. Тодор Галунов.
