„Още по-разбъркана ще бъде геополитическата конфигурация след европейските избори. Вероятно ще има отлив от гласуването за големите партии във Франция и Германия, които претендират да насочват политиката на ЕС. Макрон отдавна загуби дори вътрешнополитическото си мнозинство. Вероятно ще натрупат гласове десните партии и тези, които представят консервативната алтернатива, но ще бъде толкова пъстра картината, че най-вероятно пак ще има безпринципни договорки, които да доведат до избор на Еврокомисия и съответно управителни органи на Съюза“, смята професорът по философски наука и зам.-ректор на Великотърновския университет Вихрен Бузов.
В доклад, изнесен на научната конференция „Икономически, политически и управленски аспекти на сигурността“ през 2022 г. с научни аргументи той представя тезата си за провал на проекта за утвърждаването на Европейския съюз като значим световен икономически и политически фактор. Изоставането в почти всички ключови цели е сред аргументите на проф. Бузов, че проектът няма да се случи. „Още през 2010 г. трябваше 3% от бюджета да са за научни изследвания и иновации, но не се достигнаха. Ние харчим много малко за наука и иновации. Нашите университети и академични звена работят със средства, които биха отказали западните им партньори веднага от каквато и да е дейност, т.е. бюджетът за висше образование и наука у нас е изключително недостатъчен, което се отразява и на Европейския съюз. Той изостава не само от Китай и конкуренти като САЩ, но изостава в глобален план, което се отразява на неговите позиции“, каза проф. Бузов. По негови думи двегодишното спиране на икономиката заради пандемичните ограничения е друга причина за утвърждването на ЕС като значим световен фактор. „Сега очакваме пари за съсипаната икономика, за да я възстановяваме с поемането на нови неадекватни и негативни ангажименти, като да закрием бързо въгледобивната индустрия. Това също е белег на недомислие, на липса на възможност за отстояване на рационални решения. Други страни го направиха – Полша договори до 2050-а въгледобивните предприятия да работят, а ние трябва да ги закрием буквално след няколко години и много хора ще останат без работа. Засилват се социалните противоречия. Това са все аргументи в посока за края на европейския проект“, допълни университетският преподавател.
Докладът „Краят на Европейския проект“ беше тиражиран преди дни от сайтове без участието на автора му. „Беше приет добре. Получих поздравления, което означава, че съм напипал проблеми и във връзка с предстоящите през месец юни избори за Европейски парламент. Хората чувстват тревогата, която споделям – тревога за бъдещето на ЕС, за мястото на България в него, което трябва да дойде чрез защита на нашите интереси, а не чрез сляпо подчиняване на наложени отвън политики“, посочи проф. Вихрен Бузов.
Според анализатора влизането на България в Шенген по въздух и вода е частичен успех. „Най-добрият вариант беше да се даде пълен достъп и на България, и на Румъния, но наблюдаваме вътрешни интереси около политиката на Австрия, Нидерландия, Унгария, които доведоха до забавянето на процеса. За това на фона на досегашната ситуация – приемането на България в Шенген по въздух и вода изглежда като успех“, коментира пред Общинското радио проф. Вихрен Бузов.
