У нас има няколко лъвски паметника, чиято съдба е спорна, скандална и буди удивление, когато погледнем към нея.
Такава е историята на лъва от паметника на Незнайния войн, оцелял след бомбардировките на София. Наричан “вчесаният”, “сресаният” лъв, той не е изобразен в момент на рев, а преклонен пред паметта на загиналите герои – поза, сторила се статична на тогавашните столичани . След 1944 станал неудобен „фашистки“ паметник, навярно затова е „интерниран“ в лагер, но ученически – в Панчарево. През 1952 „зализаната буржоазна котка“, както също е определян, се мести на мост в столичния квартал Горубляне. По-късно краси пътна детелина на пътя София-Пловдив. И така – при строежа на магистрала „Тракия“ изчезва. Открит е случайно през 70-те. Журналистът Лили Николова разказва за любопитната случка, когато край къмпинг „Врана“, военният министър Добри Джуров съзира неясен тъмен силует в полето. „Какво е това умряло добиче – като че на бивол ми мяза? Я се разпоредете да закопаят тая мърша“ – заповядва той на подчинените си. Втурналите се работници, като огледали се върнали на бегом и доложили: „Другарю генерал – лъв!?“ – в крайна сметка скитащият лъв е върнат на мястото си до базиликата „Св. София“, по случай 1300 годишнината на България.
Лъвов мост. Има няколко легенди за самоубийството на скулптора, отлял във Виена лъвските фигури в края на 19 век. Най-популярната разказва, че се хванал на облог. Ако някой можел да посочи дори един дефект в творбата, в която вложил всичките си знания и умения, той бил готов да плати с живота си за грешката. Авторът определял лъвовете, като „най-съвършени на света“. В крайна сметка негов колега забелязва, че в бързината си е пропуснал да моделира езици, а според легендата, колкото и да го разубеждавали, скулпторът се самоубива. Сред софиянци тръгва анекдот, че лъвовете без езици са безмълвни, за да не споменават неудобни истини. Точно тогава, покрай развода на столичният кмет Димитър Петков, бившата му съпруга дава редица интервюта в пресата, чрез които го обвинява в корупционни практики.
Лъвът на Шипка създава дипломатически скандал с всичките ни съседки в началото на 30-те. 28 тонната фигура трябвало да бъде монтирана на върха на самия паметник – с лице към изкачващите се поклонници, тоест – на север. Но докато пренесат бронзовите елементи на заветния връх, румънското правителство издава протестна нота. Според нея, Българският национален символ гледа твърде подозрително към окупираната Южна Добруджа, където власите извършвали страшни зверства. С други думи – гузен, негонен бяга. На спешно заседание Министерски съвет отсъжда лъвът да бъде обърнат с гръб към Румъния, макар така от фасадата на паметника да се вижда фактически само задницата му. Не щеш ли, решението среща неодобрение от страна на Гърция и Турция, които пазели пресни спомени от Балканската война и също се опасявали от евентуални териториални претенции. С трето решение на кабинета, лъвът слиза от върха на паметника и стъпва на козирката, с лице надясно – тоест на запад. Естествено това силно смущава Сърбия. Посланикът на западната ни съседка дори връчва нота на външно министерство в която се казва че “Погледът на българския лъв на запад пречи на двустранните отношения между двете страни”. И така кабинетите на двама министри, в продължение на три години въртят лъва по компаса, като окончателно фигурата се взряла на изток, към земите, отдето дошли Освободителите. Замразеният строеж продължил отново, а на Шипка всичко станало спокойно. Нашенци пак приели решението с усмивка – поне в Черно море немите риби не можели да протестират.
Преди 4 години един от лъвовете пред съдебната палата осъмна с изрисувано клоунско лице в цветовете на националния трикольор. Навярно – протест срещу нередностите в правосъдието. Всъщност и двата лъва пред храма на Темида имат само грива, но не и останалите полови белези, необходими за мъжки екземпляр. Това също неведнъж е ставало повод за насмешка над “кастрираната” ни съдебна система.
Като оставим шегата на страна, лъвът е хилядолетният български символ. Съчетава в себе си сила и благородство – изконните български добродетели. “Сресан”, “безмълвен”, местен по всички посоки на света, българският лъв не е направен от камък или бронз. Той не е валута, не е просто хералдика. Българският лъв е паметник на дръзките ни подвизи, но и знак за това, че в усилни времена сме способни да вземем мъдри решения, да имаме ясни цели и да ги следваме последователно, докле не станат неоспорима реалност.