При изключителен интерес премина срещата – разговор с известния български писател Георги Господинов във Велико Търново снощи. Голяма зала на Общината се оказа твърде малка, за да побере всичките желаещи да присъстват на творческата вечер. Мнозина останаха прави. Преобладаваха млади хора, които с интерес слушаха целия философско-лексиконен разговор, поднесен по много елегантен и приятен начин от проф. Иван Станков, преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Лексиконен, защото той задаваше въпроси, с препратка към книгата му „В пукнатините на канона“, големият Георги Господинов отговаряше увлекателно и с подробности, с усмивка. Срещата продължи повече от 2 часа, с раздаване на автографи. За да стигне посланието на писателя, той разпитваше всеки как се казва и какво учи, или работи.
Гостуването на Георги Господинов бе по повод новия му роман Времеубежище“, отличен с награди в България, Италия, Австрия и др., както и сборникът с литературни есета „В пукнатините на канона“. Събитието бе част от инициативата „Фоайе на книгата с автограф“ на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, подкрепена от Общината.
„Най-професионалният и затова и най-европейският писател е Георги Господинов. Майсторът на българските тъги в съвременната ни проза. Тъга по сегашното, по миналото, по времето, пространството, цветето, цъфнало, увехнало, за дървото… Тъга за всичко и по всичко. Тази тъга по света и живота изискват книгите на Георги Господинов да са тотални. Жанр на тъгата е неговият”, каза в словото проф. Иван Станков, влязъл в ролята на критик. Георги Господинов благодари за топлия прием и поясни, че се вълнува много, защото срещата с търновската публиката е първата му среща за тази година с българска публика.
„Страшно много се радвам, че има четящи хора и то от различни сфери. Съвет към младите хора, които правят опити да пишат – бъдете чувствителни към всичко. Аз харесвам 90-те години. Те бяха важни за българската литература. Спомените ми са свързани с Велико Търново тогава. Аз съм завършил Софийския университет, но имах приятелска компания в града. Говорихме си за литература, интензивни разговори за литература”, спомни си Георги Господинов.
С усмивка допълни, че когато е писал „Физика на тъгата”, е чел много книги за тази наука, защото в училище не е харесвал този предмет. „Когато излезе книгата, получих писма от физици. Оказа, че съм се справил. Преди 3 години в Ямбол, в гимназия където съм учил, ме приеха дори за почетен член на Съюза на българските физици” и допълни относно книгата, че самият свят е най-тъжното място. „Когато писах книгата, исках да опиша българската тъга. Тя е особена. Но когато я свърших, се оказа, че светът е най-тъжното място. А тъжният човек не е лош човек. Той има този капацитет, да усеща тъгите на другите, защото те ще минат през тялото му”, твърди писателят . На въпрос, кои са тримата му любими писатели, Георги Господинов отговори, че това са баба му, Хорхе Луис Борхес и Йосиф Броцки. „Баба ми не е писала, но историите, които съм слушал като дете, са ми повлияли. Бих добавил и Пейо Яворов и още много други. Четете българската литература, много е интересни истории има в нея. Има писатели, които не спестяват истината, когато страната ни прави грешки. Това правят и Пенчо Славейков, и Яворов, и Иван Вазов. И са напускали страната ни, както Пенчо Славейков например”, сподели още обичаният автор.
Според него е важно да останем на страната но човешкото, визирайки войната в Украйна и повторенията в историята.
„Има една червена линия. И по време на войни и конфликти, тя лесно може да се прекрачи. Човек е крехък, лесно смъртен, лесно можеш да убиеш човека. Това само го прави още по-ценен. Затова трябва да го обичаме, а не защото е супер мен или вечно знаещ истината. За да се запазим от страната на човечеството”, допълни писателят. На въпрос откъде черпите вдъхновения, Георги Господинов отговори, че детството е неговият неизчерпаем източник. Популярният съвременен писател гостува и на кмета Даниел Панов. Те разговаряха за кандидатурата на града за Световна столица на книгата през 2024-а година, за интереса на младите хора към литературата, за високото ниво на великотърновските училища. Като дар Георги Господинов получи златна перпера – копие на монета, сечена по времето на цар Иван Асен II.
Кремена Крумова – Попова