Приключи четвъртият сезон на геофизичното проучване на исторически пластове извън крепостните стени на римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм. В изследователския екип, работил на терена, участват доц. Никола Тонков от Националния археологически музей с институт при БАН, Антон Атанасов, археолозите Георги Иванов и Стоян Александров и кметът на с. Мусина Христо Иванов. Ръководител на експедицията е д-р Калин Чакъров от Регионалния исторически музей.
„Продължихме работата на площи, които се намират южно от римския град. Излязоха много интересни резултати – сгради, които се намират извън крепостните стени, продължения на улици, които са от първоначалната планировка на града, т.е. от времето на неговото изграждане. Направихме обхождане в близката малка рекичка Никюпско дере, непосредствено на север от Никополис ад Иструм. Там на няколко места регистрирахме отводнителни канали от градската канализация, които се заустват в това дере. Интересното е, че ги хванахме с геофизично проучване и ги видяхме частично и в самото дере как завършват, което ни дава допълнителна информация за планировката на римския град в ранните периоди на неговото съществуване“, каза д-р Чакъров. Археологът поясни, че не могат със сигурност да определят вида на сградите. „С геофизичния метод можем да локализираме дадена структура в пространството, но без да се направят разкопки, не можем да кажем категорично какво е нейното предназначение. Но една от сградите, например, която се намира на югозапад от римския град на високия бряг на р. Росица, е доста голяма и е с помещения с верижен план, ориентирани около вътрешен двор, която не е изключено да е римска вила в крайградските квартали на античния град – някой земевладелец да е основал своето имение. Поне планът на сградата насочва към тази интерпретация, но за момента не можем да кажем повече от това, тъй като не са проведени археологически разкопки“, обясни д-р Калин Чакъров.
По негови думи геофизичното проучване е важно, защото дава сравнително бързо голямо количество информация за планировката на града.
„Ако трябваше площите от 80 – 90 дка, които сканираме всяка година с магнитометър, да ги проучваме с археологически разкопки – щеше да отнеме стотици години. Благодарение на методите на геофизиката ние веднага добиваме информация докъде се простира римският град и можем да планираме бъдещи археологически разкопки. Хубавото е, че получаваме информация почти на момента и обогатяваме плана на града и това е основният смисъл на проучването“, коментира археологът.
„Никополис ад Иструм – геофизика extra muros“ беше класиран на първо място в конкурсната сесия за недеструктивните проучвания и беше единственият проект на Регионалния исторически музей, получил финансиране от Министерството на културата тази година.
