Приключва петият последен сезон в проучването на комплекса, разкрит западно и южно от Църква № 4 в средновековния град Трапезица, съобщи ръководителят на разкопките доц. Мирко Робов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Комплексът е разположен върху площ от 1700 кв. м – 52 м по оста изток-запад и на 32 м по оста север-юг. „Той е създаден през 40-те години на XIII век, когато е вдигната и Църква № 4. Доказателство за това са намерените монети в хоросановите фуги на църквата. Планът е променен и комплексът разширен след средата на XVII век, когато е оформен нов ограден зид от юг и е изградена нова порта като представително съоръжение с аркови пояси, сводова конструкция върху хоризонтираната скална основа за влизане в самия комплекс. Като представителен ансамбъл комплексът се свързва с основната вътрешна комуникация между Северната и южните порти със самостоятелна алея. По подобен начин е оформен и съседният от север комплекс Царевец, който се свързва със светско лице и по същия начин самостоятелни алеи го свързват с основната улица на крепостта“, каза доц. Робов. По негови думи комплексът е просъществувал до края на XIV век, като е имало известно обитаване в първите десетилетия на след столично Търново, но те са свързани с частичното използване на някои от помещенията. „Видно от плановата характеристика комплексът е с центричен план, който силно наподобява манастиро-устройствената схема през периода на столично Търново. Това показа, че не е манастир, а представителна резиденция на високо поставено църковно лице. Тук липсва крило с монашески килии“, поясни археологът.
В оформлението на комплекса от запад има 6 помещения, едно от които е затворено с плътен градеж и малък вход към вътрешния двор. „От север е трапезарията – много голяма, представително оформена, с тухлен под и с голямо отоплително съоръжение, а от юг, което е резултат от нашите проучвания през настоящия сезон, се разкри ново крило с размери около 36 м по оста изток-запад, развито непосредствено южно от портата на комплекса. Първото от тези помещения, непосредствено южно от портата, е с първоначални размери 4 на 9,60 м. След това е разширено по оста изток-запад до 13,5 м. Следват други 3 по-малки помещения и в момента разкриваме едно последно, също голямо, малко по-различно по план, което е и краят на крилото от изток. С проучването на това последно помещение на практика планово- композиционно затваряме целия комплекс“, отбеляза изследователят.
Намерените находки в проучвания терен са основно писала, които са инструменти за писане върху восъчна повърхност. Открити са и закопчалки от ръкописни книги. „Най-вероятно западното крило е изпълнявало функцията на скрипторий, т.е. място, където преводачи, преписвачи, творци на оригинална книжнина, художници, които са правили миниатюри или са изработвали сложните заглавки, всяка от които сама по себе си е произведение на изкуството – са творили именно в тази част на ансамбъла“, допуска доц. Робов. Сред находките той открои интересна главичка от бронзова статуетка, керамични фрагменти с предимно растителни композиции. „Находките не са така богати, както на други места, но тук правят впечатление устройството и битът, които установяваме – тук няма гробове, няма нито една отпадъчна яма за разлика от другите сектори на крепостта, където изобилстват хигиенни съоръжения. И това прави обектът представителен ансамбъл“, коментира ръководителят на археологическите проучвания.
„Разположението на резиденцията в съчетание с природната среда е изключително интересен. Тук скалата е оформена върху три нива. Върху най-високата тераса е Църква №4 – представителен кръстокуполен план с пластично разчленени фасадни стени и богата керамо-пластична украса. Върху същата тераса са западното крило, което приемаме като скрипторий, както и трапезарията. На едно следващо по-ниско ниво от юг – също има тераса, върху която е новооткритото южно крило на комплекса, т.е. в историческия пейзаж – гледна точка от Царевец – скалата е задавала три нива – върху най-високото от които като акцент се е извисявала Църква №4.
След полевата консервация, която ще направи екипът на доц. Робов, предстои включване на комплекса в експозиционна алея по проект на арх. Пламен Цанев.
Археологическото проучване тази година се осъществи по проект, финансиран с близо 60 хиляди лева от Министерството на културата.
