На 12 юли Църквата почита паметта на преподобния Паисий Светогорец – един от най-почитаните съвременни светци в православния свят.
„Какъв беше незабравимият отец Паисий? Един смирен монах, който обаче даде толкова много на хората, които се стичаха към него, търсейки съветите му. Беше един най-обикновен монах, без особено образование и светски качества, но светеше и свети в Христовата църква и в цялото Православие. Един човек с голяма простота, същевременно обаче и свидетел на въплътилото се божествено Слово. Защото центърът в живота на този човек беше въчовечаването на Бога.
Това усещаше всеки, който се срещнеше и разговаряше със стареца Паисий, т. е. чувстваше, че всичко, което Христос е казал в Евангелието Си, и всичко, което светците са казали и за което четем в техните жития, са истина. Защото животът на стареца напълно съответстваше на живота на Христос, на Евангелието на Христос, на живота на светците. Беше човек, който живееше тайнството на Въплъщението на божественото Слово. И опитното преживяване на тайнството на въплътеното Слово го караше да преживява и Неговата жертва. По този начин целият му живот беше посветен на служението на Бога, на молитвата и на грижата за ближните.
Този човек, старецът Паисий, никога не мислеше за себе си. Целият му живот беше подвиг, в който той не жалеше себе си. Невероятен човек! Много хора, които го познаваха отблизо и то в продължение на много години, се впечатляваха всеки път, когато го видеха, сякаш се срещаха за първи път. Впечатлението, което създаваше у този, който го наблюдаваше, беше на строг човек, безмилостен към себе си, но с много голяма любов към другия. Защото колкото по-строг е монахът или клирикът към себе си, толкова по-добре може да разбере трудностите и усилията на духовната борба. Може да разбере колко трудно е за един човек, за един младеж да води живот в Христос в днешното общество, в свят с толкова изкушения и с толкова греховни влияния и въздействия. Затова посреща грешките и паденията му с любов, състрадание и разбиране. Опитва се да не го разочарова и съкруши, а да го подкрепи и да му помогне. Това вършеше през целия си живот старецът Паисий, както са вършели и всички други светци.
Голямо благословение за всички нас, които сме православни християни, е да знаем, че в нашата Църква има светци, които са наши съвременници, и да видим действията на Божията благодат пред очите си. Присъствието на светците в живота ни е голямо богатство и голямо утешение, голяма сила за нас. Това не може да се открие никъде другаде освен в Православната църква. Затова трябва да сме много благодарни на Бога, че сме православни християни, защото имаме жива Църква и жива връзка с Живия Бог.“
(Откъс от сборника Съвременни старци на Православието, издание на Русенска св. митрополия, 2021 г.)
„Да търпиш благодушно несправедливостта, това е все едно да получаваш духовно богатство, което принася голяма радост. А оправдавайки себе си, човек буквално прахосва една част от своето богатство – и не може да изпита радост. Искам да кажа, че в последния случай в човека го няма този духовен покой, който той би имал, ако не се оправдаваше. А какво да говорим за този, който оправдава себе си, бидейки виновен! Такъв човек събира върху главата си гнева Божий. Тъй като, всъщност, той се занимава с разхищаване на това, което му принадлежи. На него му се дава богатство, а той го прахосва на вятъра. Нима може да има покой душата на този, който прахосва на вятъра своето богатство?
Този, който оправдава себе си, ослепява духовно. После дяволът ще му намери оправдание, даже ако този човек е извършил и убийство. „Как изобщо си го търпял толкова дълго? – говори дяволът. – Трябваше да го приключиш много по-рано!” И такъв човек може даже да пожелае да получи въздаяние от Христа за времето, в което уж е „търпял”! Ти разбираш ли? Може дори до това да стигне! Когато един човек се самооправдава, той не може да познае самия себе си, и по този начин остава в заблуждение…”
(Свети преподобни Паисий Светогорец).
