Преподаватели в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ са част от авторските екипи на синодалните учебници по „Религия-Християнство-Православие“ за I – XII клас. В списването се включват прот. проф. д-р Людмил Малев, прот. доц. д-р Павлин Събев, доц. д-р Ваня Сапунджиева. Деканът на факултета проф. д-р Магдалена Легкоступ е методист на всичките учебници, доц. д-р Мариян Стоядинов главен редактор, а проф. д-р Димитър Попмаринов – богословски редактор. В изработването на поредицата участват още ставр. ик. доц. д-р Захарий Дечев, доц. д-р Костадин Нушев и д-р Десислава Панайотова от Св. Синод, както и преподаватели от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Художествен редактор е Йордан Йорданов, а главен дизайнер Жасмина Бакалова-Минчева. В хода на работата десетки иконописци, фотографи, илюстратори и орнаменталисти даряват свои творби за илюстрирането на учебното съдържание, за да стане то по-лесно за възприемане и запаметяващо се.
Процесът на написване, редактиране и допълване на учебниците продължава в удивително кратък срок от 3 години. „Това е забележително постижение, исторически момент за българското образование и за духовно-просветната мисия на Българската православна църква. Не беше винаги леко, имаше и трудности в работата – ковид период, който затормози допълнително комуникацията, но се справихме отлично благодарение благословението на Св. Синод и най-вече на това, че делото е богоугодно и Бог даде сили на целия екип да завършим успешно“, каза пред Общинското радио д-р Десислава Панайотова, експерт „Програми и проекти“ в културно-просветния отдел на Св. Синов при БНЦ – Българска патриаршия.
По нейни думи тематичните раздели в учебниците са съобразени с възрастта на учениците. В началния етап I – IV клас се обясняват основите на православното учение, като се акцентира върху главните господски, богородични и светийски празници, децата се запознават и с жития на български и други светии. „В прогимназиалния етап материалът става по-сложен. Той застъпва въпроса за развитието на Църквата, утвърждаването на нейното вероучение, личностите в българската църковна история, за приноса на вселенските събори. Наблегнато е върху делото на БПЦ за цялостното изграждане на българската държавност, образование, култура и писменост и не на последно място в отделни уроци се обръща внимание на други религии, представени в България, като юдеизма и исляма, свързани с определени общности и граждани, с които православните християни съжителстват в мир“, поясни д-р Панайотова.
От VIII до XII клас са включениактуални за младежите теми, включително биоетичните, като се започва от базисната за смисъла и произхода на живота и се стигне до това как той да бъде опазван. „Представени са нарушенията на божиите заповеди чрез различни модерни практики като аборта или евтаназията, които са форма на убийство или самоубийство, които са неприемливи за християнския мироглед и начин на живот. По-подробно се застъпва приносът на всеки един от вселенските събори на Църквата, изяснява се на учениците причината за свикването на съборите, какви са ересите, които Църквата е отхвърлила като чужди на православното учение и много голямо внимание се обръща на по-ранни и съвременни свети отци“, отбеляза експертът.
Религия се изучава във факултативна форма или като избираем учебен час. Според д-р Панайотова вторият вариант леко подобрява статута на предмета, но не разрешава основния въпрос, който вълнува Църквата – той да бъде в задължителните учебни часове, за да може всички ученици да придобият базисна християнска култура. „Тук не става въпрос за налагане на вяра или убеждения, а за достъп на всички ученици до религиозно образование в трите му разновидности – Религия-Християнство-Православие, Ислям и неконфесиално обучение по религия – в задължителен учебен час. По този начин огромен аспект в знанията за нравствената култура и ерудицията на българските деца ще бъде запълнен, тъй като нито литературата, нито историята и гражданското образование могат да разкрият в дълбочина евангелските ценности, историята на Църквата и огромния й принос към световната цивилизация и в частност към българската история. Нито пък точните науки могат да захранят душите на децата с необходимите нравствени идеали и висота, към която те би трябвало да се стремят на фона на особено агресивната псевдокултурна среда, в която младите днес растат и живеят. Църквата се радва, че в училищната система предметът Религия съществуват като факултативен или избираем учебен час, но тя настойчиво апелира той да се впише в задължителните учебни часове, както е било преди десетилетия, защото е давало несравнимо по-добри резултати в цялостното образование в сравнение с атеистичния период в България и в сравнение със сегашния, когато предметът не се изучава от всички ученици“, коментира д-р Десислава Панайотова.
