Държавата да плаща минимално социално и здравно осигуряване на хората, търсещи активно работа. Това предлага Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В доклада си за България от организацията препоръчват да се увеличат стимулите за регистрация в Агенцията по заетостта, включително подобряване на обучението, и обмисляне на възможността за осигуряване на минимално (социално) здравно осигуряване за хората, които се регистрират. Това подпомагане да важи за 6 месеца, смятат още от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Друго предложение е да се осигури достъп до субсидирани качествени грижи за деца в цялата страна. Преразглеждане на системата за социално подпомагане, за да се осигури по-добра социална подкрепа, като се увеличат съществуващите усилия за постепенно увеличаване на обезщетенията, за да се доближат до линията на бедност, като същевременно се подобри процеса на активизация, предлагат още от организацията.
Според експертите й целта е да се активизират хората с работоспособност чрез редовна оценка на степента на неработоспособност от независими експерти, както и да се засили сътрудничеството между местните власти и частния сектор за разширяване на професионалното обучение на работното място в цялата страна. Включете предприятията в изготвянето на учебните програми.
В доклада се посочва, че у нас е налице силна динамика при заплатите. През последните години реалните заплати са нараснали значително, подкрепени от повишаването на производителността и недостига на работна сила. През 2022 г. предизвиканата от инфлацията загуба на покупателна способност е била частично компенсирана от силния и широкообхватен растеж на номиналните заплати, както и от възходящите корекции на социалните трансфери. През 2022 г. правителството увеличи минималната работна заплата с около 10%, както и през януари 2023 г. – отново с 10%. Тези тенденции създават риск от вторична инфлация в настоящата икономическа среда, посочват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
От организацията напомнят за мерките, които бяха въведени, за да се смекчи въздействието на енергийната криза – временно замразяване на цените на енергията и водата за домакинствата, схема за енергийни субсидии за промишлените крайни потребители на електроенергия и други мерки за потребителите с високи енергийни разходи.
„Въпреки че някои мерки са целенасочени, повечето от тях не са и намаляват ценовите сигнали към потребителите. Дефицитът на сектор “Държавно управление” по предварителни данни се очаква да намалее до около 2,9% от брутния вътрешен продукт през 2022 г. при 3,9% от БВП през 2021 г.
Насочването на помощите в по-голяма степен към най-уязвимите групи и разработването им по начин, който поддържа стимулите за енергоспестяване, би спомогнало за ограничаване на инфлационните ефекти от фискалната политика“, се казва в доклада.
От Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
подчертават, че държавният дълг е нисък, но се засилва разходният натиск, свързан със застаряването на населението, и има няколко области, в които увеличаването на социалните разходи би могло да засили растежа и социалните резултати. Необходимо е да се отделят повече средства за образование, за да се подобри качеството му, и за посрещане на големите инфраструктурни нужди. През текущия програмен период се очакват значителни суми от фондовете на Европейския съюз, но няма цялостна стратегия за публични инвестиции.
Допълнителните нужди, свързани с текущите разходи, могат да бъдат финансирани чрез подобряване на ефективността на събирането на приходите и чрез данъци върху околната среда, имуществото и наследствата. Неформалността е широко разпространена, особено под формата на допълнителни недекларирани заплати “в плик”. Половината от всички данъкоплатци са регистрирани на минимална работна заплата.
