На 1 септември Православната църква отбелязва Симеоновден. Днес се чества паметта на Св. Симеон Стълпник и на неговата майка.
Симеон е роден през 357 година в Мала Азия в бедно, но благочестиво семейство. Той водил живот на смирен християнин, изолирайки се от хорската суета в каменна кула, която била висока 40 лакти. Поради това, че живеел в тясна килия на върха й, Св. Симеон получил прозвището Стълпник. При него идвали хиляди хора, за да търсят изцеление – от близо и далеч, бедни и богати, езичници и християни, учени и неуки и всички си тръгвали вдъхновени и изцерени, чувайки пламенното му слово. Според сведенията, той починал на 103-годишна възраст.
Според житието на светеца той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си, затова е наречен „Стълпник“. Там умира на 103 години.
С празника Симеоновден започва и есенната оран. В България денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Тъй като поставя началото на новата стопанска година, в своите основи Симеоновден е аграрен празник. В неговото навечерие стопаните отнасят семената за посев до църквата, за да се осветят от свещеник. След като зърното се изсипе в нови чували, в него се поставят стрък босилек, орехи, плодове, червени чушки, които са нанизани на червен конец, сребърни парички и пепел от бъдника – дървото, горяло на Бъдни вечер в семейното огнище. Този обичай се спазва, за да растат буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. В някои краища на България дори прекарват семената през дупката на тесла, преди да ги засеят, за да са „пълни и тежки“. В други, поставят в чувалите със зърно чесън, орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото. За да не се разболяват посевите пък, някои стопани поставят в семената сребърни предмети – пръстени, пафти от колани, невестини гривни и други.
Според обичая рано сутринта домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се готви, не се пере и простира.
Празникът е известен и с обичая „полазване“ (Летен полазник) – всички в къщата следят за първия влязъл в къщата – ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Обичаите повеляват сутринта жените да замесят пшеничено тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
На днешния ден започва и Църковната нова година. Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.
В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написал законът, даден от Самия Господ.
В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.
В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание“.
В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.
В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета. В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: „седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа“.
Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в юдейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година. Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече е празник не на Ветхия Завет, а на новата благодат.
