На 8 септември православната църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица. Празникът е наричан още Малка Богородица и е посветен на раждането на Дева Мария.
Рождество Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Богородица, и е сред 12-те най-големи Господски празници в календара на Църквата, заедно с Въведение (21 ноември), Благовещение (25 март), Успение (15 август) и други.
С днешния празник е свързан и друг, наричан Зачатие на света Анна (отбелязва се на 9 декември), който всъщност е посветен на зачеването на св. Дева Мария от майка ѝ света Анна.
Малка Богородица се свързва с женското начало, майчинството, раждането и грижа за дома и децата. Денят се счита за покровител на майките и бременните жени. Според вярванията Богородица закриля бременните и децата, затова жените се молят за леко раждане, здрави деца и майчино благословение. В някои райони се правят курбани, за да се измоли здраве за цялото семейство. Млади жени без деца носят дарове в църквата с молба за рожба. В Родопите и други краища се правят сборове и събори край манастири и параклиси, посветени на Богородица.
На Малка Богородица не се върши тежка физическа работа – не се оре, копае, пере, шие, плете, не се цепи дърва. Бременни жени не трябва да пипат остри предмети – вярва се, че това може да навреди на детето. Хората не се карат и не ругаят – това би донесло болести и нещастие в дома. Не се дава и не се взема нищо назаем – вярва се, че така се „предава“ късметът на дома.
Пресветата Дева Мария се родила в галилейския град Назарет от родители ѝ Йоаким и Анна. Йоаким бил от царския род на Давид, а Анна – от свещеническия род на Аарон. Те нямали деца и се молили на Бога за рожба.
Свещеното предание разказва, че веднъж, когато Йоаким отишъл в планината, за да се помоли, Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.
На един голям празник Йоаким отишъл в Йерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.
Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Йоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят.
Това той известил и на Анна и ѝ казал да иде в Йерусалим и при златните порти“ да намери мъжа си, който ще я очаква. Там те се срещнали и споделили радостта от ангелското известие.
На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.
Названието „Богородица“ е утвърдено на Третия вселенски събор през ІV век. Оттогава започва и утвърждаването на почитането на Божията майка като пазителка на човешкия род и на майчинството.
