Днес православната църква отбелязва големия християнски празник Атанасовден. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и „Среди зима“.
Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. Почитаме светеца на 18 януари, заедно с архиепископ Кирил защото са спасили християнството от арианството и несторианството.
Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква „Иди си зимо, идвай лято!”
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка. За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Днес имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко, Трайка.