На 9 февруари имен ден има Никифор. Той се чества още и на 13 март. Никифор е име с гръцки произход и означава победоносец.
В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани близки приятели. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това.Той упорствал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.
Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: „Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!“ Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: „Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!“
Саприкий не искал дори да отговори на Никифора. Толкова силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: „Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка? Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор отново се обърнал към него: „Моля те, мъчениче Христов – казал той, – прости ми, ако като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: „искайте, и ще ви се даде“ – и ето, затова аз те моля – дай ми прошка!“.
Но неговият коравосърдечен приятел Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце… възлюби ближния си като себе си“, а като запушил ушите на сърцето си, отхвърляйки молбите на онзи, който го заклинал. Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прощава на ближния си, той ще бъде опростен, и не послушал думите на Господа: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Ето защо Господ, праведният Съдия, със Своя справедлив съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той веднага отпаднал от Господа и се лишил от изплетения за него венец на мъченичество.