Фондация „Градско развитие и културно наследство“ предприема благородна и благотворителна кауза за събиране на средства за изграждането на бронзов барелеф на видния търновец Леон Филипов. Днес на своето заседание Великотърновския общински съвет одобри предложението барелефът да се разположи на площадното пространство пред църквата „Св. Св. Петър и
Павел“, пред Констанцалиевата къща в Арбанаси и/или на родната къща на твореца.
Барелефът ще бъде изработен от скулптора Борис Борисов, като ще бъде с размери 1,20 м/1,50 м.
Според общинския съветник Драгомир Йосифов най-подходящото място е Констанцалиевата къща. Колегата му Евгени Коев предложи барелефът да се постави на родната къща на Филипов. Съветниците гласуваха и трите места, редом със църквата „Св. Св. Петър и Павел“, като допълнително ще се съгласува къде да се постави барелефът.
По проект на Леон Филипов се строят казармите на 18 пехотен етърскн полк – внушителният портал, казармената ограда и кухненските сгради, които и досега впечатляват с оригиналната си и прецизна изработка. Контролира строежа па сградата на Сметната палата (бившият Окръжен народен съвет), разположена на площада през хълма Царевец, завършена през 1910 г.
Съвместно с архитект Георги Козаров, като членове на туристическо
дружество „Трапезица”, са главни инициатори за постояване на туристическа
хижа на хълма Царевец. Откриването на хижата става на 24 май 1922 г., а
окончателното й завършване е през 1926 г. Отново по негови плановете и под
ръководството му са изградени павилионите „Независимост” и „цар Калоян” на хълма Царевец.
Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото
дело, като е награден и с орден за граждански заслуги за проявена дългогодишна туристическа дейност от цар Борис Ш. Наред с ръководните постове, които заема в настоятелството на дружеството, той не престава да се занимава и с проучвателска, фотографска и реставраторска дейност. Участва в екипа за изработване на първия туристически пътеводител в България, този на Търново (1907 г.) и има значителен принос при изработване на включените в него карти и илюстровани картички.
Като любител на старините и член на Археологическото дружество прави
техническото заснемане на археологически обекти иа хълма Трапезица,
изоставени след проучванията през 1909 г. Изготвя списък на архитектурни,
археологически и исторически паметници в Търново и Арбанаси, с цел да бъдат реставрирани и запазени.
След катастрофалното земетресение в Търново през 1913 г. по негова
инициатива се възстановяват разрушените църкви „Свети Апостоли Петър и
Павел” и „Свети 40 мъченици” в Асенова махала.
Символ на гражданското му съзнание и родолюбие е, че с лични средства
възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, ценен паметник на
архитектурата от ХУП в. и я спасява от пълно разрушение, след като търновската община не е в състояние да събере необходимите средства.
Работата му на архитект не се ограничава единствено до историческите
паметници в старата столица и през 1921 г. изготвя чертежите на църквата „Света София” в столицата, във връзка с предстоящото й възстановяване.
