На свое първо Общо събрание се събраха членовете на Българската асоциация на биологичното животновъдство във Велико Търново. Организацията е учредена през пролетта на 2026 година и в нея членуват около 150 стопани. „Амбициите са да се работи за по-добър диалог между стопаните и институциите, за яснота и предвидимост при прилагането на нормативната уредба, за справедлив достъп на пасища и земя“, уточни пред медиите Милена Раева, съпредседател на Българската асоциация на биологичното животновъдство (БАБЖ). И допълни, че основната причина за създаването на БАБЖ са натрупаните проблеми в сектора на биологичното животновъдство.
„Сред най-сериозните са липсата на достатъчно земя и пасища, затрудненият достъп до тях и непредвидимостта, породена от краткосрочните договори за ползване. Това възпрепятства дългосрочното планиране и инвестициите в стопанствата. Сериозен проблем е и неправилното разпределение на пасищата, както и липсата на достатъчно възможности за преработка на биологична продукция“, поясни още Раева.
Организацията е получила покана от Министерството на земеделието и храните да участва в работната група за подготовката на новия програмен период, което е добра възможност от бранша да представят конкретни предложения и пакет от мерки, включително идеи за законодателни промени в негова подкрепа.
„Сред основните проблеми в сектор биологично животновъдство са още тежките административни изисквания и бюрократичните процедури, свързани с контрола и сертифицирането. Липсват достатъчно биологично сертифицирани кланици, а произведената биологична продукция често се изкупува на цени, близки до тези на конвенционалната, което не компенсира по-високите разходи за производство. Биологичните стопани влагат повече ресурси и изпълняват значително повече изисквания, за да осигурят здравословна и чиста храна“, поясни още съпредседателят на БАБЖ.
В биологичното животновъдство животните се отглеждат при по-добри условия на живот. Те се хранят с екологично чисти и биологично сертифицирани фуражи, а пашуването е задължителен елемент от системата на отглеждане и трябва да съставлява поне 60% от храненето. Контролът върху биологичните стопанства е значително по-строг.
„Аз самата се занимавам с биологично животновъдство от 2018 година в района на Еленския Балкан. Смятам, че този тип производство трябва да бъде приоритетно подкрепян в планинските райони. Отглеждам месодайни крави и овце. В нашето стопанство има около 20 крави майки с телета и около 60 овце. Потомствен животновъд съм – баща ми също се занимаваше с животновъдство. Харесвам тази работа и я приемам като свое призвание. Разчитаме основно на пасищата. За съжаление броят на животновъдите в България намалява както като брой стопанства, така и като размер на стадата. Биологичните стопанства преминават през проверки поне два пъти годишно“, допълни още Милена Раева.
И обяснява, че една от основните амбиции на асоциацията е да се намери механизъм за по-дългосрочно разпределение на пасищата.
„В нашия район има около 25 000 декара пасища, но годишно се разпределят едва около 1 200 декара, при наличие на близо 3 000 животински единици. В много населени места животновъдството е единственият поминък. В близо 2/3 от общините пасищата не се разпределят ефективно и често не се поддържат като пасища. Държавата все още не е намерила работещ механизъм, който да гарантира изпълнението на тези дейности от страна на общините. За животновъдите е изключително важно да има предвидимост и сигурност, че ще могат да стопанисват дадено пасище в продължение на няколко години. Това е ключово условие за устойчивото развитие на сектора“, коментира още Раева. И допълни, че често се говори за къси вериги на доставка и директни продажби, но голяма част от планинските райони страдат от липса на основна инфраструктура – електрификация и водоснабдяване.
„Без необходимите условия е трудно да се развиват къси вериги на доставка. Това са инфраструктурни проблеми, които изискват целенасочена държавна политика. За разлика от овощарството и зеленчукопроизводството, в животновъдството възможностите за самостоятелност както при преработката, така и при реализацията на продукцията са значително по-ограничени“, заключи съпредседателят на БАБЖ.
Кремена Крумова – Попова
