Покайният пример на св. Мария Eгипетска е многообхватен, поради това освен деня на нейната памет, църквата й посвещава и неделния ден от петата неделя на Великия пост.
Мария водела порочен живот в Александрия, а за своите съграждани тя била позор, съблазън и гибел. Веднъж обаче, без да се притеснява от своята греховност, тя пожелала да се поклони на кръста Господен, но колкото пъти понечвала да прекрачи прага на храма, толкова пъти някаква сила я спирала. Тогава тя се ужасила и се обърнала за помощ към Божията Майка. Когато отново, но вече не с дързостта, а с чувство за недостойнство се приближила до вратата на храма, нищо не я спряло и тя се поклонила пред Честното дърво. Но като излязла от храма, Мария не се върнала към предишния си живот. Тя решила окончателно да остави греха и затова избягала в пустинята, където се предала на велик подвиг.
Великопостните седмици са седмици на надеждата, според църковната традиция те ни водят към дните на страданията, когато е време не толкова за вяра и надежда, а време за съзерцание на божествената любов.
Заедно с Св. Мария Етипетска, днес отдаваме почит и на Св. Мартин, папа Римски. Заедно със свети Максим Изповедник римският папа свети Мартин, който папувал от 649 до 653 г., защитавал истинското църковно учение от лъжеучението на монотелитите. Еретиците били покровителствани и от император Констанс, властвал на престола от 641до 668 г., който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците – предадени на анатема.
Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление, в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници през 553 г.. Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.
След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение
